Джеймс IV (Шотландия): Разлика между версии

Джеймс IV e син на крал [[Джеймс III (Шотландия)|Джеймс III]] и на датската принцеса [[Маргарет Датска|Маргарет]]. През [[1488]] г. петнадесетгодишният Джеймс оглавява бунта на недоволните барони от южната част на страната срещу управлението на баща си. Старият крал е убит от войските на сина си в битката при Саучибърн на [[11 юни]] [[1488]] г., след което шотландският престол е зает от бунтовния син на краля, коронован на [[24 юли]] в Скоун като крал под името Джеймс IV.

 

==Вътрешна политика==

Установяването на силно централизирана кралска власт в Шотландия среща пречка в лицето на полунезависимите планински кланове в западната част на страната и на Хебридските острови. Джеймс IV, който по сведения на съвременници владее свободно келтски език и поощрява келтската култура, не след дълго започва последователна политика за ограничаване независимостта на келтските райони в страната. През [[1493]] г. последният лорд на Островите се отрича от властта си под натиска на Джеймс IV и предава на шотландския крал обширните владения на хебридската корона. Джеймс IV предприема няколко похода срещу келтските кланове на запад. В резултат келтските вождове полагат клетва за вярност към краля, построени са множество крепости за кралските гарнизони, непокорните лидери са екзекутирани, а на островите е изпратен шериф и кралски бирници, келтските вождове започнали да отговарят пред краля за престъпления, извършени от членове на техните кланове. Политиката на краля естествено среща съпротива от страна на някои местни келтски водачи. През 1499-1501 г. Джеймс IV поверява грижата за реда във високите части на Шотландия на графовете Аргайл и Хентли. От това се възползват някои келтски вождове, които през [[1501]] г. освобождават последния потомък на лордовете на Островите Доналд Дъф, който в последните 20 години е затворник на граф Аргайл. Бягството на Дъф бележи началото на мощно келтско въстание, обхванало Хебридите и северозападните части на страната. С цената на много усилия, кралската флота и артилерия успяват да унищожат главните пунктове на съпротива едва през [[1504]] г., но окончателен край на въстанието е сложен през [[1506]] г., след като Доналд Дъф отново е заловен. Потушаването на келтското въстание от [[1501]]-[[1506]] г. не решава окончателно келтския проблем. Вълненията сред келстките кланове продължават, а графовете Аргайл и Хентли започват да играят все по-важна роля в управлението на страната, на което се дължи временното отслабване на кралската власт в началото на 16 в.

Относно църковната политика в Шотландия, Джеймс IV продължил усилията на предшествениците да освободят Шотландската църква от влиянието на Рим. През [[1492]] г. Джеймс IV фактически узурпира правото на папата да назначава църковните [[прелат]]и и да се меси в делата на църквата в Шотландия. Така през [[1492]] г. по заповед на краля в Глазгол е учредено ново архиепископство. По-малкият брат на краля - двадесетгодишният херцог на Рос, е назначен за архиепископ на [[Сейнт Андрюс]], а след неговата смърт за архиепископ е назначен единадесетгодишният незаконен син на краля - Александър Стюарт. По този начин всички църковни катедри в Шотландия са подчинени на Джеймс IV, което от своя страна концентрира църковните приходи в ръцете на краля. Преходът на църковната власт в ръцете на краля както и разпространението на [[непотизъм|непотизма]] и [[симония]]та рязко намаляват престижа на [[Католическа църква|Католическата църква]] в Шотландия.

 

 

За разлика от баща си, Джеймс IV активно се занимава с въпросите на правосъдието и реда в страната. Дисциплинирането на съдебната система, което предприема кралят, увеличава приходите от глобите, съдебните такси и откупуванията. Стабилизирането на финансите увеличава практиката на раздаване на кралска земя като наследствена аренда. Лъвският пай от приходите в хазната обаче се падал на църковните такси и плащания, поставени от Джеймс IV под държавен контрол.

 

 

==Външна политика==

 

Засега решение на англо-шотландските противоречия Джеймс IV в един династичен съюз между двете държави. Въобще въпросът за женитбата на краля се оказва централен проблем във външната политика на страната. Още през [[1474]] г. той бил сгоден за дъщерята на английския крал Едуард IV Сесили, но след войната от 1480-1482 годежът е развален. През [[1492]] кралят се опитва да спечели ръката на кастилската инфанта, срещу което предлага разтрогване на съюза с Франция. В края на 90-те години Джеиймс IV прави опити да получи ръката на най-възрастната дъщеря на Хенри VII - [[Маргарет Тюдор]]. Преговорите по този въпрос завършват с подписания на [[24 януари]] [[1502]] г. договор между двете кралства - първия подобен след [[1328]] г. Бракът между Джеймс IV и Маргарет Тюдор е сключен официално на [[8 август]] [[1503]] г. в [[Единбург]]. 100 години по-късно този брак обезпечава правата на паравнука на Джеймс IV върху английската корона.