Джизие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 4-цифрени числа без интервал |
м замяна с n-тире |
||
Ред 15:
Данъкът не е бил твърдо фиксиран и в еднакъв размер за различните области. Към последните десетилетия на XV век в българските земи той варирал най-често между 40 и 80 [[акче]]та от [[хане]]. В края на XV век едно хане в Североизточна България ([[вилает]]ите [[Силистра]], [[Провадия]], [[Мадара]]) плащало средно по 69-70 акчета, а една вдовица – по 22-23 акчета. За вилаета [[София]] тези стойности са 76 акчета на хане и 18 акчета за вдовица, а за Шехиркьой ([[Пирот]]) и [[Знеполе]] – 74 и почти 20 акчета.<ref name="Димитров" /> В края на [[16 век|XVI век]] средният размер на данъка достигнал около 140 акчета.
До началото на XVI век година този данък е бил изискван от всички немюсюлмански домакинства ([[хане]]та), а след това
През [[17 век|XVII]] и [[18 век|XVIII век]] постепенно се ограничили привилегиите, с които се ползвали някои категории население. Увеличили се и случаите на изискване на джизие от старци, деца и неработоспособни. В съответствие със системата на илтизама (откупване на държавни данъци и други приходи) правото на събиране на джизието все по-често се отстъпвало и преотстъпвало, което водело до увеличаване на данъчното бреме и до засилване на съпротивителното движение. По сведение на венецианския търговец и един от водачите на [[Първо Търновско въстание|Първото Търновско въстание]] [[Павел Джорджевич]] една от причините за недоволството на българското население била увеличаването на размера на джизието. В [[1594]] година то достигнало 400-500 акчета.
При разпределянето на джизието населението се е деляло на три категории според своето имуществено състояние
''Размер на данъка джизие от края на XVII в. до началото на XIX век в грошове'' <ref>Елена Грозданова. Събиране на данъка джизие в българските земи през XVII и XVIII век, Исторически преглед, 1970, № 5, с.84</ref>
Ред 50:
|}
През 1856 година джизието е заменено от т.нар. военен данък
Описите на данъкоплатците при събирането на джизието са ценен извор за демографската и социално-икономическа история на немюсюлманскто население в Османската империя
| |||