Разлика между версии на „Джон Мейджър“

м
замяна с n-тире
м (Премахване на Категория:Автобиографи; Добавяне на Категория:Английски автобиографи, ползвайки HotCat)
м (замяна с n-тире)
Първата му работа е като чиновник в застрахователната брокерска фирма „Pratt & Sons“ през [[1959]] година. Не харесвайки тази си работа, Мейджър напуска и за известно време помага на баща си в бизнеса с градински орнаменти на брат си. По това време той се присъединява към младите консерватори в Брикстън.
 
След известен период в който е безработен, той започва да работи в London Electricity Board (където за кратко работи и неговият наследник на премиерския стол - [[Тони Блеър]]) през [[1963]] г., преди да се реши да завърши курс по банкиране. Той започва работа в „Standard Chartered Bank“ през месец май [[1965]] г., като в следващите години расте бързо в кариерата и е изпратен от банката на работа в Нигерия, където през [[1967]] г., за малко да загине в тежка автомобилна катастрофа.
 
== Политическа кариера ==
В първата година от управлението на Мейджър, световната [[икономика]] преживява спад, първи признаци за което се проявяват още по време на управлението на Тачър. От тази криза икономиката на Великобритания се оказва в нелеко положение. Очаква се след това, че на общите избори през [[1992]] година, консервативната партия, оглавена от Мейджър, скоро ще загуби от лейбъристската партия, начело на която стои [[Нийл Кинък]].
 
Пет месеца след началото на втория му мандат, се разразява финансова криза, която остава в историята с наименованието „Черната сряда“. Кризата е провокирана от колосални финансови спекулации, проведени от няколко известни бизнесмени (най-известния от които е [[Джордж Сорос]]), които се възползват от противоречията в европейската валутна система, и предизвикват рязко падане на курса на британската лира. Правителството на Великобритания е принудено да премине към девалвация на националната валута и да излезе от европейската валутна система (ERM).
 
Мейджър признава, че в този период е бил много близко до подаване на оставка, и даже написва писмо с молба за приемане на отставката си до кралицата, но така и не го изпраща.<ref>{{cite news|url=http://www.telegraph.co.uk/news/main.jhtml?xml=/news/2005/02/10/nerm10.xml|title= Major was ready to quit over Black Wednesday|work=вестник „Дейли Телеграф“|date= [[10 февруари]] [[2005]]|accessdate=2006-09-17}}</ref>. От друга страна, министъра на финансите Норман Ламонт ([[28 ноември]] [[1990]] — [[27 май]] [[1993]]), говори че Мейджър е бил напълно спокоен в тези дни. В своята автобиография Ламонт последователно критикува Мейджър за неговата неспособност да приеме твърдо решение и за неговия отказ да извади британската лира от европейската валютна система в самото начало на кризата. По мнение на Ламонт, поради тази причина милиарди лири стерлинги са били похарчени в безплодни опити да се удържи курса на лирата в необходимите граници.
== Личен живот ==
 
Мейджър се жени за Норма Джонсън на [[3 октомври]] [[1970]] година учителка и член на младите консерватори. Двамата имат две деца: Джеймс и Елизабет.
 
Семейството притежава вила в Северен Норфолк, близо до Уейборн, която денонощно е под наблюдението на полицията<ref>[http://www.pm.gov.uk/output/Page125.asp/ Profile at pm.gov.uk]</ref>. Мейджър е сътрудник на Института за банкери.
 
Мейджър има по-голям брат Тери, който умира през [[2007]] г.
 
== Библиография ==