Джордж Грийн: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м y
м замяна с n-тире
Ред 23:
 
[[File:Green's windmill.jpg|мини|вляво|Мелницата на Грийн в Снейтън, реновирана през 1986 г. и превърната в научноизследователски център.]]
Джордж Грийн е самоук - прекарва само една година, между 8 и 9-годишна възраст в училище. Прекарва по-голямата част от живота си в английското градче Снейтън, днес част от [[Нотингам]]. Баща му, също Джордж, е мелничар. След смъртта на баща си, през 1829 г., Грийн поема управлението на [[мелница]]та. Междувременно започва и да се занимава с математика. Нотингам е далеч от известните по това време културни средища, затова не е ясно откъде Джордж Грийн е черпил информация за съвременните постижения на математиката. Публикува съчинението си през 1828 г., в тираж от 51 бройки, продаден предимно на негови приятели, които най-вероятно не са го разбирали. Но сред закупилите труда на Грийн е и заможният математик Едуард Брумхед, който окуражава Грийн в заниманията му с математиката. Първоначално Грийн не му отговаря, смятайки изразената от Брумхед подкрепа за неискрена, но по-късно установява контакт с него, което му помага да започне следване в [[Кеймбриджки университет|Кембридж]].
 
[[File:GreenEssay.png|мини|вдясно|Заглавна страница на оригиналното есе на Грийн, в което е формулирана първата Теорема на Грийн.]]
Джордж Грийн влиза в Кеймбридж на 40-годишна възраст, през 1833, и се дипломира 4 години по-късно. Следва впечатляваща научна кариера - Грийн работи в области като [[оптика]], [[хидродинамика]], [[акустика]], макар и неговите по-късни трудове да не повтарят успеха на първото му съчинение. Сред по-важните от по-късните му трудове е изследване на движението на вълна в канал, чиито математически апарат е сходен с [[Приближение на Вентцел-Крамерс-Бриуен|приближението на Вентцел-Крамерс-Бриуен]] в [[квантова механика|квантовата теория]].
 
През 1930 г. [[Алберт Айнщайн]] коментира, че Грийн е живял 20 години преди времето си. През 1993 г. теоретичният физик [[Джулиан Швингер]], който прави съществени приноси в [[Квантова теория на полето|Квантовата теория на полето]], в основата на които са [[Функции на Грийн|функциите на Грийн]], публикува книгата „The Greening of Quantum Field Theory: George and I“, с която отдава нужното на приноса на Грийн в съвременната математика.