Разлика между версии на „Джоузеф Инрайт“

м
замяна с n-тире
([Съединени американски щати|САЩ] → [САЩ])
м (замяна с n-тире)
След края на Втората световна война Инрайт има множество назначения на морска и брегова служба, като през [[1952]] г. е произведен в чин капитан. През [[1949]]-[[1950|50]] г. е командир на 31-и дивизион подводници, на „Фултън“ през [[1953]]-[[1954|54]] г., на 8-а ескадра подводници през [[1954]]-[[1955|55]] г. и на тежкия крайцер „Бостън“ през [[1959]]-[[1960|60]] г. На [[1 юли]] [[1963]] г. се уволнява като капитан и с много ордени. Преподавал е във Военноморската академия на САЩ. Влиза в Залата на славата на скандинавските американци. Работи в „[[Нортроп Корпорейшън]]“ в Масачузетс и „[[Сандърс Корпорейшън]]“ в [[Ню Хампшър]], след което през [[1995]] г. отива в района на гр. [[Вашингтон]]. Съавтор на излязлата през 1987 г. книга „Шинано! Потъването на тайния японски свръхкораб“.
 
Съпругата му Вирджиния Робъртсън Инрайт умира на 49 години през 1986 г., а Джоузеф - негов син, през 1998 г. Капитан Джоузеф Инрайт умира на [[20 юли]] [[2000]] г. във Феърфакс, [[Вирджиния]] на 89 години след [[мозъчен кръвоизлив]], като тогава има 2 внука и 5 правнука. Заупокойната панихада е отслужена на [[8 август]] [[2000]] г. в капелата „[[Оулд Пост]]“ във [[Форт Майер]], [[Вирджиния]].
 
== Източници ==