Диаболизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м замяна с n-тире
Ред 1:
{{без източници}}
В литературата '''диаболизмът''' (от лат. ''diabolos'' „дявол“) е изображение на свръхестествени образи и явления. Като модернистично литературно направление акцентира върху интерпретации на ирационалното, фантастичното, призрачното и гротескното. Нерядко диаболизмът се повлиява от [[митология|митологичните]] вярвания и произведения и е течение в литературата, което е свързано с немския романтизъм, както и с готическия роман. В текстовете на диаболистите акцентът е поставен върху мистичното, загадъчното и опасното за човека при неговите срещи с тъмните сили. Казано на съвременен език, тези произведения са ангажирани с проникване в човешката същност чрез паранормалното. Диаболистите използват познати сюжети и мотиви, за да проникнат в тъмната среда на битието. В диаболистичното писане се използват активно парадоксът, иронията и гротеската.
 
Историческите корени на литературния диаболизъм се откриват в романтизма и преди всичко в творчеството на [[Ернст Теодор Амадеус Хофман]]. Като направление в българската проза и поезия се налага през 20-те години на 20 век. Сред представителите на диаболизма в България са Светослав Минков, Владимир Полянов, [[Георги Райчев]], [[Атанас Далчев]], а отзвук от него се открива и в творби на [[Чавдар Мутафов]], [[Емилиян Станев]] и др.
Ред 7:
 
== Външни препратки ==
* [[Огнян Сапарев]], [https://chitanka.info/text/18142-bylgarskata-diabolichna-fantastika „Българската диаболична фантастика“]. - В: ''Игра на сенките'', ДИ „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1983
* [[Владимир Янев]], [https://liternet.bg/publish13/v_ianev/vyzpriemane.htm „Възприемане и характер на българския литературен авангардизъм“], LiterNet, 26 март 2006
* [http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1524.pdf „Литературен вестник“, тема на броя: Гласове на диаболизма], 16 ноември 2016