Димитър Занешев (революционер): Разлика между версии

Димитър Занешев е ръководител на [[ВМОРО]] във Воденско и като такъв е делегат на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1903)|Солунския конгрес]] от 1903 година.<ref>[http://web.archive.org/20080214121522/www.geocities.com/vmro_makedon/iii-kong.html Солунски конгрес, 1903 година] - македонска езикова норма</ref> Възпитаник е и на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]], макар да не успява да я завърши.<ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf Конева, Румяна. „Солунската мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити“, Военноисторически сборник, брой 8, 2008 г.]</ref> Преди [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Димитър Занешев е секретар в четата на [[Кара Ташо]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_13.html]</ref>, а по време на въстанието заедно с [[Аргир Манасиев]] и [[Петър Юруков]], е в главния въстанически щаб на [[Солунски революционен окръг|Революционен окръг „Кожух“]].<ref>[http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/doc?THEMEID=24741 Въстаническият щаб на "Кожух"] - вестник Българска армия</ref> През 1905 година е подвойвода на отряд от четата на [[Лука Иванов]] във Воденско и води редица сражения с [[андарти|гръцки андарти]]. Не успява да участва на [[Солунски окръжен конгрес на ВМОРО (1905)|Втория Солунски окръжен конгрес]] в [[Света гора]], но изпраща писмо със своето мнение<ref>Билярски, Цочо, Бурилкова, Ива. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на централните ръководни органи (устави, правилници, мемоари, декларации, окръжни, протоколи, наредби, резолюции, писма), Том I, Част I, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2007 г., стр.504. „Протокол от Втория конгрес на Солунски революционен окръг“</ref>. През октомври 1906 година гръцкия андарт [[Николаос Рокас]] предлага примирие на Димитър Занешев<ref>Τζανέτωφ (Дзанетов) в гръцките източници, производно на Занешев</ref>, което той отхвърля<ref>[http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=22&lq=%CE%BA%CE%BF%CE%BC%CE%B9%CF%84%CE%B1%CF%84%CE%B6%CE%AE%CE%B4%CE%B5%CF%82&show=1 Συλλογή Φωτογραφιών, Νικόλαου Ρόκα]</ref>.

 

 

[[File:Zaneshev plaque.jpg|мини|250px|Паметна плоча в Несебър.]]

Димитър Занешев се жени за Елисавета Котева, битолчанка, която е учителка по френски език първо в [[Битоля]], а след това и в [[Дупница]]. С нея има три деца - Иван, Александър и Добра. На 18 януари 1913 Димитър Занешев, по времето на [[Балканска война|Балканската война]], казва в завзетия от гръцки войски Воден на български офицери: {{Цитат|Кажете на Фердинанд, че ако Воден остане в гръцки ръце, ние пак ще се бием<ref>[http://www.promacedonia.org/tn/tn_35.html Тома Николов, „Спомени от моето минало“, Изд. на Отеч. фронт, София, 1989 г.]</ref>.}}

 

 

През 1934 или 1936 година напуска окупираната от [[Гърция]] [[Егейска Македония]] и първоначално се установява в [[София]]. Живее в [[Несебър]] и е председател на [[Македонски клуб за благотворителност за бежанците|МКББ]] „Тодор Александров“ до смъртта си.

 

 

Умира в София през 1962 година.