Димитър Кантакузин: Разлика между версии

'''Димитър Кантакузин''' е български книжовник от втората половина на [[XV век]], смятан за късен представител на [[Търновска книжовна школа|Търновската книжовна школа]], тъй като българската литература от XV век е неин пряк наследник <ref>„Страници из историята на Търновската книжовна школа“, Георги Данчев, издателство „Наука и изкуство“, С., 1983 - Особености на развитието на българската литература през XV в. и неините взаимоотношения с другите славянски култури, с. 244.</ref>. По [[произход]] е свързан с ''[[династия]]та [[Кантакузин]]и'', и е [[род (общност)|родственик]] на [[Ирина Кантакузина]], втора съпруга на [[Георги Бранкович]]. Заема висока служба в [[Османска империя|Османската империя]]. Покровителства развитието на книжовната дейност и пребивава в [[Рилския манастир]] между 1469 и 1479&nbsp;г. Поддържа връзки с видния книжовник [[Владислав Граматик]], на когото поръчва написването на ''„Загребския сборник“'' от [[1469]]&nbsp;г. Пише на [[български език|български]] и [[гръцки език|гръцки]]. Стилът му е определян като емоционално лиричен <ref>„Страници из историята на Търновската книжовна школа“ -– Поетът Димитър Кантакузин, стр. 94.</ref>.

*'''''„Служба на Иван Рилски“''''' -– възможно е да е писана за посрещането на мощите на светеца в [[Рилски манастир|Рилският манастир]] на [[1 юни]] [[1469]]&nbsp;г.

*'''''„Молитва към Богородица“''''' -– поетична творба в 308 стиха. [[Жанр]]ът е рядко срещан в [[средновековие|средновековната]] [[българска литература]]. Известни са над 42 преписа, свидетелстващи за популярността и&#768;.

*'''''„Послание до доместик Исай“''''' -– запазено в един единствен препис. Поместено е в сборник съхраняван сега в библиотеката на [[Сръбска патриаршия|Сръбската патриаршия]]. От съдържанието става ясно, че текстът на Кантакузин е в отговор на послание (не е запазено) на [[доместик]] Исай, в което той настоява пред книжовника да напише духовно слово с поучителен характер. Отговорът на Кантакузин съдържа и самото слово, умело вмъкнато в посланието. В него той изразява и скръбта си от разорението на [[Балкани]]те от страна на [[турци|османските турци]]. Личността на Исай е непозната на историческата наука. Не е установена националността му и общественото му положение. В предвид на уважението, което му засвидетелства Димитър Кантакузин, той трябва да е значима личност.

*'''''„Послание до Владислав Граматик“''''' -– знае се, че Кантакузин поръчва на Владислав Граматик написването на сборника от 1469&nbsp;г., известен като ''„Загребски сборник“''. Въз основа на този факт, сръбският литературен историк [[Джодже Трифунович]] приема, че Димитър Кантакузин е направил поръчката до Владислав чрез послание, подобно на онова, с което доместик Исай се е обърнал към самия Кантакузин. Досега такова съчинение не е открито. Върху съществуването му има спорове<ref>„Страници из историята на Търновската книжовна школа“ -– Посланията на Димитъв Кантакузин, стр. 156-177.</ref>.

* Маринов, Д. Димитри Кантакузин. -– Сборник за народни умотворения, 18, 1901, 86-98.