Разлика между версии на „Димо Хаджидимов“

м
замяна с n-тире
м (Премахната редакция 8810027 на Kerberizer (б.))
Етикет: Връщане
м (замяна с n-тире)
След [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], заедно с Яне Сандански и Гьорче Петров, Димо Хаджидимов става представител на левицата във ВМОРО. Участва дейно в създаването и списването на вестник „[[Революционен лист (1904 - 1906)|Революционен лист]]“, след [[Младотурска революция|Младотурската революция]] през 1908 година участва в създаването на [[Народна федеративна партия|Народната федеративна партия (българска секция)]] и редактира „[[Конституционна заря]]“. В [[Солун]] остава до януари 1909 година, след това се връща в България и работи в Министерство на земеделието.
 
В [[Балканска война|Балканската война]] Димо Хаджидимов е подофицер в 14-и пехотен македонски полк на [[Седма пехотна рилска дивизия]]. По време на Междусъюзническата война е пленен в Солун и гръцките власти го заточват на остров [[Трикери]], където заболява от жълтеница.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.195</ref> По-късно е освободен и се завръща в България. По време на Първата световна война поради влошеното си здраве служи като тиловак, като междувременно разпространява антивоенни идеи.
 
След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] засилва социалистическата си и автономистката си дейност, но без особен успех. В края на 1919 година участва в създаването на [[Временно представителство на бившата ВМОРО]], редактира органа му „[[Бюлетин (1919)|Бюлетин]]“ и издава брошурата „[[Назад към автономията]]“, в която се казва:<ref>Македония — история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 72.</ref>
{{цитат|...Тази идея все пак си остана само идея българска, докато най-послѣ изчезна и като българска. Нито гърцитѣ, нито турцитѣ, нито друга нѣкоя националность въ Македония възприеха тоя лозунгъ. Нѣщо повече: обявиха се противъ него, противъ автономната идея... Защото автономната идея у българитѣ доби по-широкъ полетъ успоредно съ създаването на Вѫтрѣшната македонска революционна организация, която, българска по съставъ, се прояви като организация доволно рѣшителна и съ внушителна боева мощь и сила на съпротивление. Водителството на македонскитѣ гърци не можеше да се нареди подъ знамето на една такава организация, която въ никой случай не би станала орѫдие на елинизма като националенъ идеалъ... Въ лицето на България гръцкото кралство и агентитѣ му въ Македония виждаха единъ факторъ по-силенъ и съ по-високъ военен престижъ, а това налагаше едно отрицателно отношение къмъ вѫтрѣшното българско движение...<ref>{{cite book |title= Назадъ къмъ автономията. Декларация по разрѣшението на македонския въпросъ |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1919 |publisher= |location= |isbn= |pages=25 |url= http://www.strumski.com/books/Dimo_Hadjidimov_Nazad_kym_Avtonomiqta.pdf |accessdate=2015-08-24}}</ref>}}
 
След това се присъединява към [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]]. Става секретар на Централната емигрантска комисия и уредник на „[[Освобождение (1920 - 1923)|Освобождение]]“. През 1921 година БКП решава да създаде [[Емигрантски комунистически съюз]], в който Димо Хаджидимов продължава да играе главна роля. Открито подкрепя политиката на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[Комунизъм|комунистическата]] и&#768; идеология. След [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] от 1923 година остава един от малкото активни дейци на БКП в България, като е избран в Контролната комисия на партията. Става и депутат в българското Народно събрание. През май 1924 година влиза и в ЦК на партията. След убийството на [[Тодор Александров]] [[Иван Михайлов]] поема инициативата да отстрани от организацията всички с леви разбирания и организира [[Горноджумайски събития|акция за отмъщение]]. Димо Хаджидимов не присъства на срещата от 12 септември 1924 година в [[Благоевград|Горна Джумая]], на която са елиминирани повечето противници на десните идеи във ВМРО. На следващият ден 13 септември е убит в София от [[Владо Черноземски]]. Димо Хаджидимов е погребан без религиозни обреди, в централните софийски гробища до секретаря на ЦК на БКП [[Тодор Петров (български политик)|Тодор Петров]] (1878 - 1924).
 
Съпругата на Хаджидимов [[Александра Хаджидимова]] е учителка, синът им Иван Хаджидимов (1915 - 1938) е литературен критик, а дъщеря им [[Дафина Хаджидимова]] - лекар и професор по микробиология.
 
<gallery caption="Книги на Димо Хаджидимов" class="center">