Дичо Зограф: Разлика между версии

В 1844 и 1845 година Дичо работи за църквите в родния си край -– за „[[Въведение Богородично (Росоки)|Въведение Богородично]]“ в Росоки,<ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/> където изработва престолните икони от иконостаса.<ref name="Премин Портал"/> Дичо изработва иконите Исус Христос Цар и Велики архиерей, Свети Йоан Предтеча, подписани и датирани в 1844 година, и Света Богородица Одигитрия, подписана и датирана в 1845 година.<ref name="Премин Портал"/> След това работи в „[[Св. св. Петър и Павел (Тресонче)|Св. св. Петър и Павел]]“ в Тресонче, където се връща няколко пъти до 1854 г.<ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/> Изписването на престолните икони започва в 1845 година, когато датира и подписва иконите „Света Богородица Одигитрия“, „Исус Христос Вседържител“, „Свети Йоан Предтеча“ и „Събор на Светите Апостоли“. На следната 1846 година изработва иконите „Свети Никола Чудотворец“, „Свети Трима Йерарси“ и „Свети Атанасий“.<ref name="Премин Портал"/> Престолните икони за този храм са едни от най-впечатляващите му дела.<ref name="Премин Портал"/> От 1845 година е подписаната и датирана икона на Въведение Богородично от едноименната църква „Въведение Богородично“ в [[Ябланица (Община Струга)|Ябланица]], Стружко.<ref name="Иконописното творештво"/>

Едни от ранните икони на Дичо Зограф -– от 1844 година, са открити в църквата „[[Света Неделя (Дебрене)|Света Неделя]]“ в Дебрене, Мелнишко.<ref>{{Цитат периодика| last = Гергова | first =Иванка | authorlink = | coauthors = | year = | month = | title =Най-ранните икони на Дичо Зограф в България | journal =Патримониум.мк | volume =IX | issue = 14 | pages = 203 - 2011 | doi = | id = | url = http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_9/015%20=%20021_1%20Ivanka%20Gergova-%20Patrimonium%202016.pdf |location=Скопје |publisher=КАЛАМУС | format = | accessdate = }}</ref>

Осемнадесет години Дичо работи в [[Скопие|Скопско]],<ref name="Василиев 182"/> като работата му започва непосредствено след края на кървавото [[Албанско въстание (1843 – 1844)|Албанско въстание на Дервиш Цара]].<ref name="Премин Портал"/> Първото известно дело на Дичо в Скопско е обновяването на иконостаса на църквата „[[Свети Спас (Кучевище)|Свети Спас]]“ в [[Кучевища]] -– важен духовен център на региона. При пожар от 1983 година по-голямата част от иконите му изгарят, като е запазена олтарната врата на протезиса, на която е нарисуван Архангел Михаил, който отнема душата на богатия, подписана и датирана 30 ноември 1845 г.<ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/> Изображението се отличава с изискан рисунък и сложна композиция.<ref name="Премин Портал"/> Запазени са и по-малки празнични икони, които не са подписани: Рождество Христово, Кръщене Христово, Влизане в Ерусалим и Свети Петър, за които без съмнение може да се твърди, че са дела на Дичо Зограф. Те днес се пазят в протезиса на храма.<ref name="Иконописното творештво"/>

След това Дичо в края на 1845 -– началото на 1846 и отново в 1847 година работи в „[[Свети Георги (Баняне)|Свети Георги]]“ в Баняне.<ref name="Премин">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.preminportal.com.mk/duhovnost-2/drugo/2231-crkovnata-tradicija-vo-skopje-i-skopsko-od-iv-vek-do-denes-2-del | заглавие = Црковната традиција во Скопје и Скопско от IV век до денес (2- дел) | достъп_дата = 2015-03-23 | труд = [[Премин]] Портал }}</ref> Ктиторският надпис над западната врата от притвора към наоса дава дата на завършване 5 декември 1846 г.<ref name="Иконописното творештво"/> За храма Дичо изписва иконите на целия иконостас и цялата нова живопис на храма -– на източната стена на притвора. На иконостаса има четири престолни икони: Исус Христос Вседържител, Богородица с Христос, подписана и датирана 1845, Йоан Предтеча и Архангел Михаил.<ref name="Иконописното творештво"/> Парапетните плочи са декорирани с флорални елементи. Дичово дело са и царските двери, 15-те апостолски икони, 15-те празнични икони и кръстът над иконостаса. На стената в притвора са запазени пет фрески: Свети Георги, Богородица с Христос, Исус Христос Вседържител, Свети Йоан Предтеча и Свети Димитър, а под тях имитации на парапетни плочи, на които са изписани кантароси с цвете и комплексната композиция на Страшния съд, за която в литературата има спор дали е Дичово дело. Макар да е единствен открит досета пример за подобен тип стенопис от Дичо Зограф, стилистичните характеристики и иконографското решение на композицията навеждат на неговото авторство.<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/>

<gallery class="center" caption="Икони от „[[Свети Никита (Баняне)|Свети Никита]]“ в Баняне, 1846 -– 1847 г.">

След Скопско в 1848 година Дичо Зограф се прехвърля да работи в църквите в Реканския и Гостиварския край. За манастирската църква в [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]] изписва кивота за мощи<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/> според кивота за мощи на Михаил Анагност и Димитър, изписан за същата църква в 1833 година.<ref name="Премин Портал"/> В църквата „[[Свети Архангел Михаил (Битуше)|Свети Архангел Михаил]]“ в село Битуше изписва престолните икони за иконостаса и няколко медальона със светци на долния дял от свода на наоса.<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/> Подписва се на престолните икони на Свети Никола, Свети Илия, Свети Георги, Св. св. Модест и Спиридон и Свети Димитър.<ref name="Премин Портал"/> В църквата „[[Свети Георги (Райчица)|Свети Георги]]“ в село Райчица работи дълго време върху стенописите. В 1848 година работи в централния дял от наоса, а в пространството на вътрешния травей със сляпа калота -– в 1849 година. Според запазения надпис от външната страна над входа, работата е завършена в 1852 година.<ref name="Премин Портал"/>

В църквата „Света Богородица“ в село Вапа в 1848 -– 1849 година изписва престолните иконите за иконостаса.<ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/> Празничните икони от този иконостас са работени в периода от 1851 до 1853 година.<ref name="Премин Портал"/>

Повторно в храма „Свети апостоли Петър и Павел“ изписва светците покровители в цял ръст и с модел на църква в ръцете в нишата над входната врата. Според надписа композицията е завършена на 27 май 1849 година. Празничните икони от иконостаса ги работи в периода от 1847 до 1849 година. В 1851 година прави царските двери с Благовещение и пророците Давид и Соломон, а в 1853 година на южната врата на иконостаса изписва Свети Харалампий и вързаната чума. Художествената декорация на иконоската е монохромна -– от сивосини до интензивно сини тонове. В същия стил и тоналност Дичо Зограф декорира цялата вътрешност на храма. Иконостасът и декорацията са завършени окончателно в 1854 година.<ref name="Премин Портал"/>

Междувременно отново в Бигорския манастир в мъжката трапезария изписва портрета на митрополит [[Мелетий Дебърски]],<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/> датиран 16 юни 1849 година.<ref name="Премин Портал"/> В църквата „[[Свети Никола (Кичиница)|Свети Никола]]“ в село Кичиница изработва иконостасните икони.<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/> След Кичиница Дичо работи в храма „[[Свети Ахил (Требище)|Свети Ахил Лариски]]“ в село Требище. След завършването на работата по живописта -– 8 юни 1850 г., Дичо започва изработката на иконите за иконостаса, който е завършен едва в 1861 г., когато Дичо изписва певницата и го декорира. В иконостаса са вградени икони, работени в периода от 1849 до 1861 година.<ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/> На иконите са изписани тропари -– рядко срещано явление, характерно за Дичото творчество.<ref name="Гергова 46">{{Цитат периодика| last =Гергова | first =Иванка | authorlink =| coauthors = | year =2015 | month = | title = Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения| journal = Проблеми на изкуството | volume =48 | issue =4 | pages = 46 | doi = | id = {{ISSN|0032-9371}} | url = https://www.academia.edu/28112112/%D0%9Erthodox_art_in_the_region_of_Vidin._Preliminary_observations._%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE._%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8E%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F | format = | accessdate = }}</ref>

В периода 1849 -– 1853 г. Дичо Зограф работи в Стружко, където изработва на няколко пъти иконите за иконостаса в църквата „[[Свети Атанасий (Селци)|Свети Атанасий]]“ в село Селци. След това изработва иконата на Света Богородица в църквата „[[Свети Никола (Вевчани)|Свети Никола]]“ в село Вевчани, подписана и датирана 1849 г. В 1850 г. рисува иконата „Рождество Богородично“ за църквата „[[Рождество Богородично (Дренок)|Света Богородица]]“ в село Дренок.<ref name="Иконописното творештво"/>

В 1850 -– 1851 година е извикан обратно в Скопско и изписва престолните икони, царските двери, празничните икони, иконите от Чина и кръста на иконостаса в новоиздигнатия манастир „[[Благовещение Богородично (Горняне)|Свето Благовещение Богородично]]“ над Баняне и Горняне.<ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/> В същата година изписва няколко по-малки икони за скопските църкви, като иконата на Свети Тома за църквата „[[Свети Спас (Скопие)|Свети Спас]]“, подписана и датирана 20 декември 1851 година. 5 март 1851 г. пък е датирана и подписана иконата Богородица со Христос и други светители от църквата „[[Света Богородица Каменско]]“.<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/>

От 1862 година са и няколко икони на Дичо Зограф в „[[Света Богородица Перивлепта]]“ („Свети Климент“) - Кръщене Христово, кръстът с разпятието, Богородица и Йоан. В църквата Дичо работи и през следващите години - иконите на Свети Климент и Св. св. Кирил и Методий на входа са от 1863 година, Възкресение - от 1864 година. На иконостаса има надпис с дата 1866 година, който обозначава, че Дичо е рисувал големите табла под иконостасните икони.<ref name="Василиев 185">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 185 }}</ref> На таблата са композициите Лествици Яковлеви, Гостоприемството Аврамово и Изгарянето на Содом и Гомор.<ref name="Премин Портал"/> В 1863 година завършва живописта в „[[Света Богородица Каменско]]“.<ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/> Рисува в „[[Големи Свети Врачи]]“<ref name="Иконописното творештво"/> и иконостаса в „[[Свети Никола Чудотворец (Охрид)|Свети Никола]]“ в Долна Влашка махала.<ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/> В „[[Света Богородица Болничка]]“ има три икони -– първата на Екатерина, Параскева, Йоан и Матрона, втората на Василий Велики, Йоан Златоуст и Григорий Богослов и третата на Кирил и Юлита, Климент, Владимир, Архангел Михаил, Йоаким и Ана, Еразъм и Стилиян. Първите две са подписани и датирани 1864 година и са технически отлично изпълнени<ref name="Василиев 185"/> със забележителен колорит.<ref name="Василиев 186">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 186 }}</ref>

Дичо при престоя си в Охрид получава и частни поръчки -– флоралната декорация -– кантарос с цвете в нишата на приемната на Робевата къща от 1862 г., както и иконата със Седмочислениците със Свети Еразъм и Свети Йоан Владимир от декември същата година, по поръчка на Фотияна Робева.<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/> За братя Пърличеви в 1864 г. изписва икона на Богородица Сладколюбеща.<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/>

* Ралица Лозанова, ''Ерминията на Дичо Зограф от Музея за история на София''. -– Духовна култура, 2001, № 6, 26-31.

* Емануел Мутафов, ''Поглед врз двете ерминии на Дича Зограф''. -– Зборник средновековна уметност, нова серја бр. 3, Скопје, 2001, 268-279.

* Сашо Цветковски. ''Живописот на Дичо Зограф во црквата „Св. Георги", Лазарополе (прилози кон познаванье на нajраните потпишани дела)''. -– Проблеми на изкуството, 2011, № 1