Долни Вадин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м - ден днешен
м замяна с n-тире
Ред 14:
'''[[Богдан Николов]].''' От Искър до Огоста. История на 151 села и градове от бившия Врачански окръг. София, 1996, 113-116.
 
'''Население:''' 1900 г. - 651 жители, 1910 г. - 968 жители, 1926 г. - 1349 жители, 1934 г. - 1591 жители, 1946 г. - 1640 жители, 1965 г. - 1015 жители, 1975 г. - 833 жители, 1992 г. - 529 жители;
 
Намира се на 30 км източно от гр. Оряхово и е разположено на стръмно място по десния бряг на р. Дунав. Землището му заема площ от 18 209 дка и граничи на изток с Байкал (Бешлии, Борил) и Крушовене, на югоизток - със Ставерци, на юг - с Брегаре, на запад - с Горни Вадин и Остров, и на север с р. Дунав и Румъния.
 
Непосредствено под селото на Дунавския бряг са развалините на римския кастел Валериана. Ето как описва тези развалини граф Луиджи Марсили, когато минал оттук в края на XVII в.: “Тук до реката могат да се видят значителни останки от зидария, от която най-големият къс е навлязъл няколко стъпки във водата и има вид на паваж, направен от огромни дялани камъни. Остатъкът от зидарията е от тухли …” ('''Д. П. Димитров.''' Археологическите изследвания на граф Луиджи Марсили из българските земи в края на XVII в. – Годишник на Софийския университет, Историко-Философски факултет, т. 43, С., 1946, с. 21). Всъщност това което описва граф Марсили е северната стена на кастела. Тя е подмита в основата си от водите на Дунав и изцяло е паднала в реката. И сега си е там. В развалините на този кастел са намерени много предмети от римско време. От тях са публикувани една бронзова статуйка на богинята Венера, част от мраморна оброчна плоча с релефно изображение на бога Митра, друга една плоча, на която е представена борба между бик и куче и др. ('''И. Велков.''' Известия на Археологическия институт, т. XIV, 1943, с. 273).