Разлика между версии на „Долно Луково“

м
замяна с n-тире
м (интервал)
м (замяна с n-тире)
Въпреки незначителната надморка височина и широката долина на р. Бяла релефът е планински със стръмни склонове обрасли с естествени дъбови гори.
 
Климатът е средиземноморски - с мека пролет и дълга и топла есен, горещо и сухо лято и слънчева и дъждовна зима. Максимумът на валежите под влияние на средиземноморските циклони е през зимата (февруари). Вегетационният период е сред най-дългите в страната.
 
Басейнът на р. Бяла (десен приток на р. Арда) е разположен в най-южната част на България. Оттокът на реката се формира под въздействие на средиземноморския климат, като се колебае в много широки граници. Коефициентът на вариация на оттока при с. Долно Луково е много висок – 0,616, както и коефициентитът на асиметрия – 1,785. Модулът на оттока е нисък поради незначителната надморска височина - 11,7 л/сек на кв. км. Месечният минимален отток на р. Бяла при с. Долно Луково става почти нула в края на лятото (септември), поради средиземноморкото климатично влиятние. Леките песъчливи почви благоприятствуват бързото отцеждане на дъждовните води. При максимален отток (февруари) р. Бяла се превръща в голяма река, отнася мостове, формира широки меандри. Високите води на р. Бяла спрели първоначално дори победния ход на Калоян към Димотика. Възпрепятстван от огромния разлив на р. Бяла, Калоян се оттеглил в крепостта Лютица и предприел мелиоративни мерки за отклоняването на реката преди окончателно да завладее Димотика (1205-1207).
 
Землището е богато на подпочвени води - от терасите на р. Бяла и карстови.
 
И непосредствена близост до Долно Луково се намира Прилепната пещера (Прилепова дупка) с дължина 15 м и денивелация 5 м.
В землището на селото се отглеждат още тютюн, грозде, овощия. Запазени са въглищарството, бъчварството, железарството, налбантството, бояджийството, медникарството, керемидарството, каменарството, яхнаджийството – маслопроизводството, домашните занятия, винопроизводството и др.
 
В тези южни земи се формира първият в страната бубарски микрорайон. Благоприятното съчетание от средиземноморски климат и плодородни почви по долината на р. Бяла, определят отличните условия за виреенето на черничевата култура, употребявана за храна на копринените буби. А икономическите предпоставки са свързани с близостта на цветущите бубарски и копринени центрове Одрин, Димотика и Софлу в миналото. Бубарството тук се запазва до към 1980. Днес единствени неми свидетели за богатите бубарски фамилии в началото на ХХ век са големите, сега пусти, бубарски къщи в Долно Луково и съседните села - Одринци, Сив кладенец, Мандрица и Горно Луково.
 
В миналото между общностите на Долно и Горно Луково и Суфли са съществували оживени търговски взаимоотношения, базирани на отглеждането на буби и производството на коприна по стари и уникални занаятчийски методи.
Вътрешността на църквата е също много интересна. Тя е разделена на две отделения – мъжко и женско. В женското отделение няма стенописи или олтар, докато мъжкото отделение е украсено от дърворезби и стенописи от неизвестни майстори резбари и зографи. И до днес не може да се каже дали иконостасът е дело на майстори от Дебърската или някоя друга по-известна школа от миналото.
 
Иконостасът е реставриран през 1970-те години от художник-реставратора Любомир Радев, а стенописите са реставрирани през 90-те години от художник - реставратора Стефан Аенски.
<!-- == Религии == -->
<!-- == Обществени институции == -->
 
== Редовни събития ==
* Храмов празник на църква „Св.св.Константин и Елена“ - 21 май.
 
== Личности ==
; Родени
* [[Яни Костадинов]] (1872 - ?), български революционер
* [[Костадин Хасърджиев]] (1861 - ?), български революционер от ВМОРО
 
== Външни препратки ==