Дончо Щипянчето: Разлика между версии

'''Андон Стоянов Тошев''', известен като '''Доне''' или '''Дончо Щипянчето''' или '''Щипянски''', или '''Кираджията'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО -– псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.37</ref> е [[българи|български]] [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Определян е като основоположник на [[стоицизъм|стоицизма]] в Организацията.<ref>[http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Foto/andon-s.html Кратка биография на Андон Стоянов]</ref><ref>Крупишки, Н, Дуков Г. Дончо Штипјанчето -– првиот курир на Гоце Делчев. Според спомените и сведошствата на неговата керка Елена Тошева-Рашенова, Изд. „Штампа“, Штип, 1995-6.</ref>

Андон Стоянов е роден на 20 юни 1867 година в [[Щип]]ското село [[Ерджелия]], тогава в Османската империя. Родителите му са Стоян Илиев, наречен галено Тоше и съпругата му Мита. Произлиза от най-голямата тогава семейна задруга в селото - Ергелийските. Живее в Щип от седем годишна възраст след смъртта на майка си, заедно с баща си и втората му съпруга Йордана Дамянова. Има брат Тодор и сестра Андроника, родени в края на 70-те. Учи шест години в българското училище, след това учи занаят и от 14-годишен работи като кожухар по селата. Активист е на българското читалище „Деятелност“ в града, където е възпитан с разказите за Васил Левски, Христо Ботев и другите български революционери, отдали живота си за свободата на Отечеството. Около февруари 1888 година се жени за Катерина (1864-1958), дъщеря на щипския делегат от Кюстендилска епархия на [[Първи църковно-народен събор|Първия църковно-народен събор]] при учредяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в 1871 - иконом поп [[Апостол Поликарев]], с която имат 6 деца. Братът на Катерина -– Григор Попапостолов, учител в Кочани, е осъден в 1885 година на масов процес от вилаетския съд в Прищина за опит за въоръжена акция срещу властта. Починал на заточение в Диарбекир, заедно с жена си и 2 от 5-те им деца в края на 80-те години. След убийството и на баща му Стоян от мюсюлмани, около април същата 1888 година, Доне Стоянов, върху когото единствено остава издръжката на фамилията, продължава сравнително по-доходния му занаят на кираджия, създавайки си широки познанства, послужили му в революционната дейност.

Включва се сред първите в дейността на щипския комитет на ВМОРО, вербуван от [[Даме Груев]]. Като доверен куриер на [[Гоце Делчев]] му е препоръчан от неговия съратник [[Прилеп (град)|прилепчанеца]] [[Тодор Станков]]. Една от първите задачи, които Андон Стоянов изпълнява през лятото на 1895 година е да се срещне с авантюриста [[Александър Чакъров (Щип)|Александър Чакъров]] и четата му във Винишко и от името на Гоце Делчев да го разубеди от намерението му да вдига въстание с 40 души. От края на 1895 година заедно с останалото оръжие, литература и кореспонденция той започва да пренася за комитетите и бомби, чийто главен производител в този период е [[Наум Тюфекчиев]] в София. На 7 април 1896 година на влизане в [[Битоля]] до храма „Света Неделя“, Андон Стоянов е заловен от турските власти, пренасяйки бомби, револвери и муниции, предадени му в Щип на 3 април от Тодор Станков. Подложен е на най-жестоки изтезания в продължение на месеци, но не издава никого. Въпреки това, от откритото у него шифровано писмо, адресирано „до Аврам Моше, Битоля“, властите заподозират съществуването на организация. Битолският валия [[Абдулкерим паша Бурсалъ]] кани европейските консули в града да видят бомбите.<ref>Николов, Тома. Спомени из моето минало, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 57.</ref> Започва поредица от арести по маршрута на Доне Стоянов при това му пътуване- в Битолско, Прилепско, Щипско- само по подозрение. Това дава възможност на Гоце Делчев да се върне в Щип от планирано пътуване до България, настигнат и известен от куриера [[Спиро Келеманов]]. Разпитван първоначално от щипския каймакамин, а след месец и в Скопие, Делчев е освободен при условие да напусне Щип, а Тодор Станков -– тогава негов колега и съквартирант -– не е дори заподозрян. След близо година следствие Доне Тошев е осъден на 101 години затвор в пранги, намален по-късно на 15 години. За неговата скромност и непоколебима твърдост свидетелстват

{{Цитат|Турцитѣ се запретнаха да изтръгнатъ отъ преносвача разкрития. Комитетскитѣ хора трепнаха при мисъльта, че заловениятъ преносвачъ може да прояви слабость. Но щипянецътъ се оказа твърдъ като скала. Затворенъ въ единъ долапъ, кѫдето бѣ невъзможно да се легне, той изтърпѣ всички изтезания —– бой, горене по гърба съ нажежено желѣзо и пр. —– и не измѣни докрай отговора си: нищо не знае, другъ нѣкой турилъ бомбитѣ въ чувалитѣ, безъ да го пита... Въ долапа на затворения почнаха да идатъ баници и печени пилета —– вещественъ изразъ на благодарностьта и възхищението на битолчани отъ Доневата твърдость. Всичко се свърши съ осѫждането на арестувания на доживотенъ затворъ.

Първото изпитание бѣ преодоляно. Доне се прочу изъ цѣла Македония: „създаде си име въ Организацията като праотецъ на твърдостьта при най-голѣми страдания”, —– както основателно бележи Гьорче Петровъ<ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/2_5.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1933, стр. 73 - 74.]</ref>.}}