Дорс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
м замяна с n-тире |
||
Ред 22:
== История ==
=== 1965-1966
Музиката на Доорс от периода [[1965]]-[[1968|68]] е смесица от [[хард рок]], [[блус рок]] и [[ейсид рок]]. Създаването на групата се дължи а случайна среща между приятелите и колеги в Калифорнийския университет [[Джим Морисън]] и [[Рей Манзарек]] на Винъс бийч, [[Калифорния]] през [[юли]] [[1965]] г. Морисън казва на Манзарек, че пише песни и след насърчаване от страна на Манзарек, му изпява "[[Moonlight Drive]]". Изумен от текста Манзарек предлага да си направят група.
Кийбордистът Рей Манзарек е бил в групата Рик & Дъ Рейвънс заедно с брат си Рик, а [[Роби Кригър]] и [[Джон Дензмор]] са свирили с Дъ Психиделик Рейнджърс и познават Манзарек от курсове по [[йога]] и [[медитация]]. През август Денсмор се присъединява към групата, заедно с члена на Дъ Рейвънс и басистка Пат Съливан (в CD изданието от 1997 г., е записана с името на мъжа си Патриша Хенсен). През септември те записват демо съдържащо шест песни. Същия месец към групата се присъединява китариста Роби Кригър и така се оформя окончателния състав - Морисън, Манзарек, Кригър и Дензмор. Групата взима името си от книгата на [[Олдъс Хъксли]] "[[Дверите на възприятието]]" ([[1954]]). Хъксли от своя страна е взе заглавието на книгата си от поема от 18 век на [[Уилям Блейк]]: "''If the doors of perception were cleansed, everything would appear to man as it is: infinite''" ("Ако вратите на възприятето се отворят, нещата ще се появят такива каквито са
Доорс не са като повечето рок групи, понеже нямат басист, когато свирят на живо. Вместо това Манзарек свири баса с лявата си ръка на новосъздадения Фендер Родс бас кийборд (разновидност на електрическите пиана Фендер Родс), а с дясната си ръка свири на друг кийборд. В студийните си албуми (с изключение на първия си албум) Доорс използват басисти като Джери Шеф, Дог Лубан, [[Харви Брукс]], Кери Магнес, [[Лони Мак]], [[Лари Нечел]], [[Лирой Винегар]] и Рей Неаполитан.
Ред 45:
На 14 [[септември]] [[1967]] г., Доорс пристигат в [[Торонто]] и записват концертно изпълнение на "The End" за CBC, от концерта им в О'Кийф (сега Център Сони). Групата не го е издавала официално до [[2002]] г., когато този запис е включен в DVD-то "The Doors Soundstage Performances". Спекулира се по въпроса дали е записано още от този коцерт.
На 24 декември Доорс записват "Light My Fire" and "Moonlight Drive" на живо за Шоуто на Джонатан Уинтърс. От 26 до 28 декември групата свири в зала Уйнтърланд в Сан Франциско. В същата зала имат още две представления
=== Strange Days ===
Ред 66:
Между завръщането си от [[Ямайка]] (почивка след инцидента в Маями) с Доорс и продължаване на работата с тях, Морисън записва своя поезия и започва заснемането на HWY - експериментален филм за стопаджия, изигран от самия Морисън. Доорс използват записаната поезия в албума от [[1978]] "[[An American Prayer]]". Филмът не предизвиква никакви отзиви и се разпространява между колекционери.
Единствената публична изява на групата е по телевизия PBS
Доорс подновяват турнетата си в Чикаго Аудиториун Тиътър на 14 юни и свирят две вечери в Акуериъс Тиътър в [[Холивуд]] (21 и 22 юли), които по-късно са издадени на CD. На тези концерти Морисън е с дълга брада и носи небрежно хипи облекло, авиаторски очила и седи на столче.
Ред 90:
С албума им от 1970 г. "[[Morrison Hotel]]" се завръщат към хард рок звученето. Албумът достига #4 в САЩ и връща на групата предишния статус сред феновете и рок пресата. Морисън отново поема ролята на водещ текстописец като пише или участва в писането на всички песни (за разлика от "The Soft Parade", където Кригър допринася за необичайно голям брой песни).
Групата продължава да изнася редовно концерти през лятото. Въпреки присъдата на Морисън от съда в Маями, групата успява да участва на фестивала Айл ъф Уайт на 29 август. Там те свирят редом до музиканти като [[Джими Хендрикс]], [[Ху]], [[Джони Мичъл]], [[Майлс Дейвис]] и [[Sly & The Family Stone]]. Две парчета от този фестивал са включени в документарния филм "[[Послание за любовта]]" ([[1995]]). През юли 1970 г., Доорс издават "[[Absolutely Live]]"
=== Последно представление ===
Ред 120:
През [[1979]] г. излиза филмът на [[Франсис Форд Копола]] (който е учил заедно с Морисън в Университета в Калифорния) "[[Апокалипсис сега]]" с "[[The End]]" в саундтрака.
През [[1983]] г. издават "[[Alive, She Cried]]"
През [[1991]] г. режисьорът [[Оливър Стоун]] завършва своя филм "[[Дъ Дорс (филм)|Дъ Доорс]]", в който участва [[Вал Килмър]] в ролята на Морисън. Британския певец [[Иън Астбъри]] от [[The Cult]] е предпочетен от Стоун, но Астбъри отказва да участва. Въплъщението на Килмър в ролята и самия филм са високо оценени от критиката, въпреки неточностите, допуснати във филма. Членовете на групата обвиняват Стоун, че представя Морисън като социопат извън контрол. Певецът [[Били Айдъл]] участва във филма и записва кавър на "L.A. Woman".
Ред 146:
Издадени са три песни, чийто Б-страни "Who Scared You", "Tree Trunk" и кавърът на [[Уйли Диксън]] "(You Need Meat) Don't Go Further" са изпяни от Рей. "Who Scared You" и "(You Need Meat) Don't Go Further" са включени в компилацията от 1972 година "Weird Scenes Inside The Goldmine". "Tree Trunk" не е издавана официално.
На 20 април 2008 година Манзарек и Кригър се събират в колумбийската столица [[Богота]] и изнасят концерт, с който отпразнуват 40-годишнината на Доорс. Концертът е изнесен с Тай Денис на барабаните и Фил Чен
През 2011 година участват във филмовият проект ''Re:GENERATION'','' ''записвайки песен с американския музикален продуцент и диджей Скрилекс. Това е първата песен на Дорс за 21 век, твърди Манзарек.<ref>http://www.rollingstone.com/music/news/remaining-doors-members-record-with-skrillex-for-new-documentary-20111006?link=mostpopular1</ref> Песента, наречена ''Breakn' a sweat ''е включена в четвъртия албум на Скрилекс ''Bangarang EP.''
| |||