Драгана Лазаревич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м замяна с n-тире
Ред 17:
{{цитат|...''На Кира-Мария, благочестивата царица на великия цар Иван Шишман, вечна памет. На госпожа Десислава, майка на благочестивата царица Мария - на великия цар Иван Шишман, наречена в ангелски образ Девора, вечна памет''...}}
 
Тълкуванието на посочения откъс обаче не е еднозначно. Ако зад имената ''Кира-Мария'' и ''Мария'' стоят две различни жени и следователно под „благочестивата царица Мария“ се има предвид Драгана Хребелянович, втората съпруга на Иван Шишман, то недоумение буди споменатото име на нейната майка - Десислава. Известно е, че Лазар Хребелянович не е имал съпруга на име Десислава. В такъв случай би било възможно името на първата съпруга на цар Иван Шишман да е било само Мария, а Драгана Хребелянович да е била наречена Кира-Мария, освен ако в параграфа не е била допусната грешка и имената на двете царици да са били разменени.
 
Втората възможност е зад двете посочени имена да се крие една и съща личност, а именно първата съпруга на царя, спомената веднъж като ''царица Кира Мария'' и втори път като ''царица Мария''. Това обаче поражда въпроса защо името на втората съпруга на Иван Шишман е пропуснато.
 
Според Джордже Радойчич <ref>Ћорђе Сп. Радојичиђ, „Стари српски књижевници ХІV-ХVв, 1942, стр. 62-65</ref> от документ датиран между 1 септември 1395 и 1 септември 1396 г. на светогорския манастир Св.Пантелеймон става ясно, че майката на Драгана - Милица Хребелянович, която междувременно се била замонашила под името Евгения, се договорила с монасите да поемат ангажимент за издръжката на петте й дъщери (Мара, Драгана, Елена, Оливера и Теодора) в случай, че някоя от тях остане вдовица. С други думи по времето, когато е писан този документ, все още никоя от дъщерите й не е била вдовица. Следователно няма как Драгана да е била съпруга на цар Иван Шишман, защото той загива още на 3 юни 1395 г.
 
Византийският историк [[Лаоник Халкокондил]] съобщава, че Драгана е била омъжена за Шишман, но не уточнява за кой Шишман става въпрос, тъй като не посочва първото име.<ref> Laonikos Chalkokondyles. Patrologiae graecae CLIX, 1866, стр. 59 (лат.)</ref>