Дуга: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
м замяна с n-тире |
||
Ред 23:
Според оценка на ЮНЕСКО от 1997 г. Дуга е „най-добре запазеният малък римски град в [[Северна Африка]]“ ([[Древна Либия]]). Намира се в крайбрежната част на [[Магреб]], близо до [[Атлас (планина)|Атлаския масив]], в селски район, поради което останките са се запазили сравнително добре. Културните пластове в Дуга са берберски, пунически, римски и византийски. Сред забележителностите на Дуга са [[Либийско-пунически мавзолей|Либийско-пуническият мавзолей]], капитолията, театърът и храмовете на [[Сатурн (митология)|Сатурн]] и на [[Юнона Целестис]] (обърнатите в римски богове, предходни [[пуни]]чески - [[Баал-Хамон]] и [[Танит]]а).
През [[2 век пр.н.е.]] Дуга става [[столица]] на [[Масиниса]] - цар на [[Нумидия]]. В края на същия век Дуга е превзета от римляните. След края на [[пунически Картаген]] в непосредствена близост до Дуга преминава границата между римските владения в Северна Африка и съюзното им царство Нумидия на Масиниса. Така там се вплитат 3 свята
След края на Западната Римска империя Дуга попада под [[Византия|византийско]] управление, а по-късно е превзета от [[вандали]]те, за да бъде върната отново в източно-римския елинистичен свят по време на [[вандалска война|вандалската война]].
Ред 39:
== Източници и литература ==
* {{икона|fr}} Aïcha Ben Abed-Ben Khader, ''Le musée du Bardo'', éd. Cérès, Tunis, 1992 ISBN 9973-700-83-X
* {{икона|fr}} Claude Briand-Ponsart et Christophe Hugoniot, ''L’Afrique romaine. De l’Atlantique à la Tripolitaine. 146 av. J.-C.
* {{икона|fr}} Gabriel Camps, „ Dougga “, ''L’Encyclopédie berbère'', tome XVI, éd. Edisud, Aix-en-Provence, 1992, pp. 2522–2527 ISBN 2-85744-581-4
* {{икона|fr}} Gabriel Camps, ''Les Berbères, mémoire et identité'', coll. Babel, éd. Actes Sud/Leméac, Paris/Montréal, 2007 ISBN 978-2-7427-6922-3
* {{икона|fr}} Michel Christol, ''Regards sur l’Afrique romaine'', éd. Errance, Paris, 2005 ISBN 2-87772-313-5
* {{икона|fr}} Paul Corbier et Marc Griesheimer, ''L’Afrique romaine. 146 av. J.-C.
* {{икона|fr}} Jacques Gascou, ''La politique municipale de l’empire romain en Afrique proconsulaire de Trajan à Septime Sévère'', éd. CEFR, Rome, 1972
* {{икона|fr}} Jean-Claude Golvin, ''L’antiquité retrouvée'', éd. Errance, Paris, 2003 ISBN 2-87772-266-X
| |||