Жан-Антоан дьо Кондорсе: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 35:
}}
}}
'''Мари Жан-Антоан Никола дьо Карита, маркиз дьо Кондорсе''' ({{lang-fr|Marie Jean Antoine Nicolas de Caritat, marquis de Condorcet}}), известен като Никола дьо Кондорсе и също с титлата си маркиз дьо Кондорсе, е френски философ, математик и политик. Един от участниците във [[Френската революция]], формулирали идеите на [[Прогрес|прогреса]].
Кариерата на Кондорсе започва като блестящ математик, но живият му
В края на 80-те години на XVIII век започва активно да се занимава с политика като депутат от [[Законодателно събрание (Франция)|Законодателното събрание]], впоследствие негов секретар. Не е ярък привърженик на никоя партия, но много от приятелите му са [[жирондинци]]. По време на [[Конвент]]а той се дистанцира от тях поради разногласията им. Обявява се против смъртната присъда на Луи XVI, като предлага да бъде заменена със заточение. Преследван като противник на [[якобинци|якобинството]] по време на [[Царство на терора|царството на терора]] през 1794 г. той е арестуван и умира в затвора, като остава неясно дали е убит или се самоубива<ref>Калчо К. Калчев, „''Увод в историческото познание''“</ref>
Ред 48:
След назначаването му в Монетния двор неговите интереси се насочват към философията и политиката. Интересува се от защитата на правата на човека и особено на правата на жените, евреите и негрите. Възприема новаторските идеи, нахлуващи от наскоро основаните [[Съединени американски щати]] и замисля реформи във Франция в областта на политиката, администрацията и икономиката. В последвалата серия от политически съчинения развива мисли за правото на всеки човек да разполага със своя умствен и физически труд, за свободна търговия с жито, за правилното възнаграждение на работниците, за реформа на криминалното правораздаване, за свобода на печата, отмяна на крепостното право и др. Изявен привърженик на школата на [[физиократи]]те.
Кондорсе първи прилага математически методи към обществените науки. През 1785 г. той публикува една от най-известните си статии „Опит за приложение на анализа към вероятността на решенията, получени с мнозинство на гласовете“ ({{lang-fr|Essai sur l’application de l’analyse à la probabilité des décisions rendues à la pluralité des voix}}), касаеща [[теория на вероятностите]]<ref name="EB"/> и [[Избирателна система|избирателната система]]. В нея за първи път е изложен принципът на Кондорсе – [[алгоритъм]] за гласуване с отчитане на всички предпочитания, при който се избягват грешките на колективния избор, когато той е възможен по принцип. Там е описан и т.нар. ''парадокс на Кондорсе'' – такова разпределение на гласовете, при което не може да се излъчи победител. Тази работа на Кондорсе полага началото на цяло направление на математически изследвания в областите [[социология]], [[психология]], [[политика]] и [[Икономика (наука)|икономика]].
[[File:Condorcet - Esquisse d'un tableau historique des progres de l'esprit humain, 1795 - 1260508.jpeg|thumb|upright|''Esquisse d'un tableau historique des progres de l'esprit humain'', 1795]]
| |||