Жан-Антоан дьо Кондорсе: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 46:
През 1765 публикува първия си математически труд в областта на интегралното смятане, ''Essai sur le calcul intégral'', който получава добри отзиви. Продължава писането на научни статии и на 25 фвруари 1769 е избран за член на [[Френската академия на науките]]. Следват нови трудове по [[математически анализ]], вероятности, статистика, физика, икономика и финанси. Работи заедно с [[Леонард Ойлер]] и [[Бенджамин Франклин]] и е избран за член на редица чуждестранни [[Академия на науките|академии на науките]].
След назначаването му в Монетния двор неговите интереси се насочват към философията и политиката. Интересува се от защитата на правата на човека и особено на правата на жените, евреите и негрите. Възприема новаторските идеи, нахлуващи от наскоро основаните [[Съединени американски щати]] и замисля реформи във Франция в областта на политиката, администрацията и икономиката. В последвалата серия от политически съчинения развива мисли за правото на всеки човек да разполага със своя умствен и физически труд, за свободна търговия с жито, за правилното възнаграждение на работниците, за реформа на криминалното правораздаване, за свобода на печата, отмяна на крепостното право и др. Изявен привърженик на школата на [[физиократи]]те, той пише биографиите на Тюрго (''Vie de M. Turgot'', 1786) и [[Волтер]] (''Vie de Voltaire'', 1789).
Кондорсе първи прилага математически методи към обществените науки. През 1785 г. той публикува една от най-известните си статии „Опит за приложение на анализа към вероятността на решенията, получени с мнозинство на гласовете“ ({{lang-fr|Essai sur l’application de l’analyse à la probabilité des décisions rendues à la pluralité des voix}}), касаеща [[теория на вероятностите]]<ref name="EB"/> и [[Избирателна система|избирателната система]]. В нея за първи път е изложен принципът на Кондорсе – [[алгоритъм]] за гласуване с отчитане на всички предпочитания, при който се избягват грешките на колективния избор, когато той е възможен по принцип. Там е описан и т.нар. ''парадокс на Кондорсе'' – такова разпределение на гласовете, при което не може да се излъчи победител. Тази работа на Кондорсе полага началото на цяло направление на математически изследвания в областите [[социология]], [[психология]], [[политика]] и [[Икономика (наука)|икономика]].
| |||