Лен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Velko Ruse (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
[[ru:Лён]]
[[tr:Keten]]
Л Е Н
Значение, произход, разпространение, добиви.
Ленът е основна и вероятно първата стъблoвлакнодайна култура използвана от човека. Неговото влакно се отличава със здравина над 2 пъти по-голяма от тази на памука.
Ленените тъкани се износват по-бавно, по-трудно гният и поглъщат по-малко замърсяващи вещества, поради което и по-лесно се изпират.
Дрехите ушити от ленени тъкани са здрави, хигиенични, удобни, електронеутрални и хигроскопични, създават приятна хладина през лятото. Някои от тези качества обуславят и широкото използване на лененото влакно за технически изделия - брезенти, платна, филтри, въжета и др.
Остатъците от ленените стъбла служат за получаване на специална хартия за банкноти и термоизолация.
В семената на лена се съдържат средно 38-40 % бързосъхнещи мазнини, които широко се използват в лаково-безирената промишленост за получаване на линолеум, синтетичен каучук, в сапунената промишленост, парфюмерията и медицината.
Лененото кюспе превишава по хранителност слънчогледовото. Един килограм от него е равностоен на 1,15 кръмни единици. Съдържа 20-25 % смилаем протеин и до 32 % БЕВ.
Ленът произхожда от Средна Азия и Средиземноморието. Отглеждан е в Индия, Китай, Гърция, Египет и земите на Римската империя още през новокаменната епоха (отпреди 8-8.5 хил. години).
До XVIII век, в световен мащаб, ленът е най-значимата влакнодайна култура. С усъвършенстването на машините за предене той постепенно е отстъпил на памука.
Площите, добивите и производството на влакнодаен лен в света и България са отразени в таблица 28.
БОТАНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКА
Коренова система. Съставена е от главен вретеновиден корен и тънки странични разклонения по него. Разрастването на кореновата система в дълбочина зависи от типа на почвата, овлажнеността, водопропускливостта и запасеността й с хранителни вещества.
Общо взето ленът формира слабо развита, с ниска усвояваща способност коренова система (особено на фосфорните съединения). Обикновено основната й маса се разполага в почвен слой от 20 до 80 cm дълбочина. Eдинични корени достигат до 150 cm.
По корените на растенията се развива ендотрофна микориза.
Стъбло. На влакнодайния лен то е тънко (1-2 mm в диаметър), цилиндрично, предимно без разклонения, с височина 70-120 cm. Разклонява се към върха, където се образува съцветието.
Маслодайният лен е с по-ниско (30-50 cm) стъбло, силно разклонено още в основата, а междинният е с 50-70 cm височина на стъблото и 0-3 стъблени разклонения.
На фиг. 18 е показан анатомичният строеж на леново стъбло. Най-отвън то е покрито от кутикула с епидермис. Следват корков паренхим (кора), камбий, дървесина и сърцевина.
В паренхима на първичната кора са разположени кръгово 20-40 броя ликови снопчета с ембрионален произход. Те са съставени от 30-50 елементарни влакна (клетки с вретеновидна форма), с дължина средно 20-30 mm. (някои от тях до 120 mm). Влакната (клетките) са дебелостенни, с малък лумен (кухина) и са свързани помежду си в снопчета с пектинови вещества.
Влакното, добито от средната третина на “техническата дължина на стъблото“ (разстоянието от кореновата шийка до първото цветоносно разклонение), е най-качествено. То е с най-голяма средна дължина, най-здраво и най-финно. С по - ниско качество е влакното от връхната част на стъблото, а с най-ниско - това от основата.
От сортовете с по-голям брой ликови снопчета в стъблото, с 5-7- ъгълна форма на напречното сечение на елементарните влакна, които са с дебели стени и малък лумен, се реколтира повече и по-висококачествено влакно.
Рандеманът при влакнодайния лен е 20-26 %, при междинния - 20-24 %, а при маслодайния - 8-12 % от въздушно сухите, обезсеменени и нетопени стъбла.
Листа. Ленът пониква с котилeдонни листенца с овална форма. Същинските листа са ланцетни, със заострен връх, гладки, голи, най-често покрити с восъчен налеп. Разположени са винтообразно по стъблото. Окраската им е от светло до тъмнозелена със синкав оттенък от налепа. С напредване на вегетацията, при настъпване на техническа зрялост, листата пожълтяват от основата към върха на стъблото и постепенно опадват.
Съцветие. Представлява сенниковиден грозд. Разположено е на върха на стъблото и неговите разклонения.
Цветове. Съставени са от 5 свободни чашелистчета, 5 тичинки и един 5 - гнезден плодник със стълбчета и крилца. Окраската на венечните листа е най - често сива или виолетова, по-рядко розова или бяла. Тичинките са сини, но се срещат сортове с тъмни и оранжеви тичинки.
Плод. Представлява дребна, сферична, 5- гнездна кутийка. Всяко гнездо е разделено чрез непълна преграда на две полугнезда. От зелена, с напредване на вегетацията, кутийката пожълтява, а в пълна зрялост покафенява. Обикновено е затворена, но при силно слънчево греене се разпуква и част от семената опадват.
Семена. Имат яйцевидна форма, със стеснено и леко завито връхче. Обвивката им е гланцирана, най-често кафява или червенокафява (понякога жълта). При намокряне тя се ослузява, семената се слепват и стават негодни за изсяване. Поради тази причина предпосевното третиране на семената с химични препарати трябва да става по сух начин.
Във всеки плод се формират до 10 броя семена (най-често 6-8 броя). Масата на 1000 семена е 3-15 g. Съдържат средно 35 % мазнини, 23 % белтъчини, 22 % БЕВ, 9 % целулоза, 3 % пепели и 8 % вода. Зародишът на семената е съставен от две семеделни листенца и зародишно коренче.
СИСТЕМАТИКА , СОРТОВЕ
Към род Linum на семейство Linaceae (D.C.) Dumort. се отнасят над 200 едногодишни и многогодишни видa. Най-разпространен от тях е обикновеният, културен вид Linum usitatisimum L., включващ и следните 3 по-важни подвида: subsp. mediteraneum Vav. et Ell. (средиземноморски - с всоки до 50 cm растения, едри кутийки и семена с маса на 1000 броя - 10-13 g); subsp. transtorium Ell. (междинен - с високи 50-60 cm растения и семена с маса на 1000 броя - 6-9 g); subsp. eurasiaticum Vav. et Ell. (евроазиатски - с различна височина и разклоненост на стъблата, с дребни семена - маса на 1000 броя - 3 - 8 g).
Последният е най-разпространен като култура. Към него принадлежат разновидностите: var. elongata (за влакно); var. brevimulticaulia (за масло); var. intermedia (междинен) и var. prostrata (стелещ - без съществено значение).
У нас са районирани влакнодайните сортове Итка и Текса.
БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ
Изисквания към топлина и светлина. Семената на лена могат да поникнат при 2-30 С. За нормално протичане на процеса са необходими по-високи температури - от порядъка на 8-100 С. Младите растения издържат до минус 3-40 С, понякога до минус 70 С. Оптимални през вегетацията на влакнодайния ден са температурите 16-180 С, а на маслодайния - 25-280 С.
Влакнодайният лен е растение на дългия ден и разсеяната светлина. Такива условия при отглеждането му увеличават продължителността на вегетацията, но заедно с това и добива и качеството на влакното. Интензивната светлина предизвиква разклоняване на стъблата.
Маслодайният лен изисква къс ден и интензивно, обилно слънчево греене.
Изисквания към влагата. Влакнодайният лен е влаголюбиво растение. Критичен е периодът бутонизация - цъфтеж. Тогава влажността на почвата трябва да бъде 70-80 % от ППВ. Недостигът на въздушна и почвена влага през този период забавя растежа и образуването на влакното, понижава качеството и рандемана.
След прецъфтяване, до ранна жълта зрялост, честите дъждове причиняват полягане на посевите и развитие на гъбни болести, което се отразява неблагоприятно върху добива.
Междинният, а още повече маслодайният лен, изискват през вегетацията си по - сухо и слънчево време.
Изисквания към почвата. Поради слабата коренова система, която формират растенията, на лена подхождат най - вече богатите с лесно усвоими хранителни вещества, аерирани, влагозапасени и чисти от плевели почви.
Алкалните, киселите и тежките глинести почви не са подходящи за него.
Високи и качествени добиви се реколтират на излужени канелени горски и черноземни почви.
ОСОБЕНОСТИ В РАСТЕЖА И РАЗВИТИЕТО
През вегетацията ленът преминава през следните фенофази: поникване, “елхичка“ (образувани са няколко същински листа, а височина на растението е 5-10 cm), бърз растеж (нарастването е 3-4 cm на денонощие), бутонизация, цъфтеж и узряване.
При лена се различават 4 степени на зрялост: зелена, ранна жълта, жълта и пълна.
Около седмица след цъфтежа настъпва зелената зрялост. Отскубнатите в тази зрялост стъбла много бързо потъмняват, влакното е тънко, слабо, с ниски качествени показатели.
Ранна жълта зрялост настъпва 15-20 дни след пълното прецъфтяване. Листата от долната част на стъблото са опадали, а от горната пожълтели. Кутийките са кафяви, а семената в тях жълти. Влакната, извлечени от стъблената маса, прибрана в тази зрялост, са с най-високи качествени показатели - тънки и здрави, с ниско лигниново съдържание.
В жълта зрялост стъблата в основата си са с жълт цвят, а във връхната - кафяви. Листата опадват, семената узряват, а качеството на влакното се понижава поради натрупване на лигнин.
Пълна зрялост настъпва около 30 дни след прецъфтяването. Всички листа са опадали. В основата си стъблата са тъмножълти, а към върха кафяви. Стъблата, прибирани в тази фаза, трудно се обработват, а влакното е грубо, слабо, с много ниски предилни качества.
Ленът е самоопрашващо се растение с нисък процент чуждо опрашване. Цъфтежът протича от 5 до 10 часа, а при облачно време и валежи и в следобедните часове на деня. Веднага след оплождането венечните листенца опадват.
Вегетацията е с продължителност до 90 дни.
АГРОТЕХНИКА
Място в сеитбообръщението. Важен елемент от агротехниката на лена е изборът на подходящ предшественик. Слабата му устойчивост на фузарийно увяхване изисква той да се връща на същото поле в сеитбообращението след 5-6 години.
Поради микотрофния си тип на хранене е най-добре той да се включва в тревополни сеитбообръщения.
Торените с оборски и минерални торове окопни култури (картофи, царевица, цвекло и др.) са подходящи предшественици за него.
Ръжта, овесът, пшеницата и ечемикът може също да се използват за тази цел.
Обработка на почвата. След предшественик люцерна или детелина, в безвалежния за района период (най-често през август), се извършва лющене с тежка дискова брана или с плуг - лющилник на дълбочина 7-8 cm, за да се отрежат и изсъхнат кореновите им шийки. След 2-3 седмици площите се изорават дълбоко на 23-25 cm.
Oсновната обработка на почвата изисква оран на дълбочина 23-25 cm, извършена веднага след прибирането на окопни предшественици.
При стърнищен предшественик, след жътвата и изнасянето на сламата е по-целесъобразно предварително да се извърши подметка (лющене) на стърнището или дискуване, за да се запази влагата и се провокират плевелните семена да поникнат.
За да се поддържа почвата чиста от плевели и се запази влагата от летните валежи, до есента се вършат плитки почвоподдържащи обработки (култивиране или дискуване с едновременно брануване).
Ленът е с дребни семена. Това изисква при предсеитбената подготовка, рано напролет, почвата да бъде доведена до градинско състояние, с плитко и твърдо легло. Постига се с 1-2 обработки с култиватор и брана едновременно на дълбочина 5-7 cm.
Торене. Ленът е със слабо развиваща се коренова система и има големи изисквания към наличието на леснодостъпни хранителни вещества в почвата.
За формирането на 100 kg продукция растенията извличат N, Р2О5 и К2О, съответно: 1,5, 0,5 и 1,5 kg.
Темпът на извличането през отделните фенофази е различен. Най-интензивно това става през фазите на бърз растеж, бутонизация и цъфтеж.
Критичен период по отношение постъпването на азота е от фаза “елхичка“ до бутонизация; на фосфора - от поникването до “елхичка“, а на калия - през първите три седмици на растежа.
Недостигът и излишикът на N намаляват качеството и рандемана на влакното.
Фосфорът ускорява узряването, а калият повишава както добива на семена, така и качеството на влакното. Неутрализира и вредното влияние на излишния азот.
Калият влияе положително на добива и най-вече на качеството на влакното.
За добив от 400 до 500 kg сухи стъбла на декар ленът се тори с 8-10 kg/dka N, 6-8 kg/dka Р2О5 и К2О.
Торенето с 1-3 тона на декар угнил оборски тор се отразява благоприятно върху растежа, развитието и добива на лена.
Оборският, фосфорните и калиевите торове се разхвърлят преди дълбоката оран, а азотният - преди последната предсеитбена обработка.
Сеитба. Предварителната подготовка на посевния материал включва на първо място набавяне на качествени автентични семена тъй като много от сортовете след III - IV размножение губят голяма част от биологичните си качества, а качеството на реколтираните стъбла и влакно се влошава. На второ място - декускутиране (при необходимост), и на трето - обеззаразяване по сух начин с с фунгициди срещу фузариоза, полиспороза и ръжда.
Ленът се засява от втората половина на март до началото на април, тъй като пониква при 6-80 С, а гъбите, атакуващи кълновете се развиват при 12-150 С.
Ранната сеитба осигурява и по-ефективно използване на акумулираната през зимните месеци влага в почвата.
Влакнодайният лен се засява гъсто - с 2500 до 3000 броя лабораторно кълняеми семена /1m2 , което формира сеитбена норма 12-15 kg/dka.
Сеитбата се извършва тесноредово на 7,5cm междуредие при дълбочина 2-4 cm, със сеялки СУЛ - 4,8 или СЗЛ - 3,6.
Междинният лен се засява при същото междуредие, но с 10-15 % по-ниска сеитбена норма, а маслодайният - при междуредие 20-25 cm, с 6-7 kg/dka семена.
След сеитбата посевите се валират.
Грижи през вегетацията. Състоят се главно в борба с плевелите, болестите и неприятелите.
Намножаването на плевели в посевите силно понижава добива и качеството на влакното, затруднява прибирането. Успешното извеждане на борбата с тях налага съчетаване на качествено извършване на основната и предсеитбената обработки и използването на хербициди. Ефикасни срещу едногодишните широколистни плевели са хербицидите на базата на 2М-4Х и 2,4 Д в дози 50-70 g/dka, внесени във фаза “елхичка“, (4-15 cm височина на растенията). Прибавянето на 900 g амониева селитра към дозата за 1 dka оказва положителен ефект.
Други хербициди, които могат да се ползват, са: Глин 75 ДФ (1-1,5 g/dka); Лондакс (8,5 g/dka) и Базагрaн 480 СЛ (200-300 ml/dka).
Срещу дивият овес и други едногодишни житни плевели се пръска с Илоксан 28 ЕК (250-300 ml/dka) или Авадекс БВ 480 ЕК (300 ml/dka), а само срещу едногодишни житни плевели - с Кусагард 75 ВП (150 g/dka).
Посевите се третират във фаза “елхичка“. Внасянето на хербицидите в по-късна фаза намалява рандемана и качеството на влакното.
Срещу болестите борбата се извежда чрез предпосевно третиране на семената.
Леновият трипс и леновата бълха са икономически най-важните неприятели по лена. Срещу трипса могат да се използват Антио 33 ЕК (0,2 %), Баса 50 ЕК (150 ml/dka), Вазтак 10 ЕК (0,2 %), Евисект 90 ВП (75 g/dka), Кронетон (50 ml/dka) и др., а срещу бълхата през вегетацията посевите се пръскат с Рипкорд 40 ЕК (0,02 %), Имидан 50 ВП (200 g/dka) или Падан 50 ВП (150 g/dka).
Прибиране. От момента на прибиране до голяма степен се определя качеството на реколтираните стъбла, респективно влакно.
Посевите на влакнодайният и междинният лен, предназначени за влакно се прибират в ранна жълта зрялост, а в жълта - тези за семепроизводство.
Прибирането се осъществява по два начина: разделно (ръчно или с леноскубачна машина) и еднофазно.
При разделното прибиране, след отскубването, стъблата се оставят да просъхнат на полето за 2-5 дни, връзват се на снопчета и след обезсеменяване се предават на ленените фабрики за отопяване.
Добре узрелите и изравнени посеви могат да се приберат еднофазно със специален ленокомбайн, който отскубва, обезсеменява и връзва растенията на единични снопи.
Маслодайният лен се прибира еднофазно със зърнен комбайн във фаза пълна зрялост.
Предварителната дефолиация на посевите предназначени за влакно (3 седмици преди пребирането им) или за семена (2 седмици преди пребирането им) с дефолианта Пуривел 80 ВП (500-600 g/dka), улеснява процеса на прибиране.
Със същата цел се използва и Харвейд 25 Ф (200 ml/dka), внесен във фаза жълта зрялост на посевите предназначени за влакно и семена.
| |||