Евхаристинки: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м замяна с n-тире
Ред 5:
Обществото, посветено на Светата евхаристия (причастие) е основано на 9 април 1889 година в [[Солун]] от лазариста отец [[Йосиф Алоати]] и сестра му Кристина (Христина), приела монашеското име Еврозия. Общността работи в сферата на благотворителността и просветната дейност. Организацията и&#768; е заимствана от Дъщерите на милосърдието на Свети Викентий от Пола - сестрите [[викентинки]]. През 1892 г. евхаристинките пренасят центъра си в гевгелийското село [[Палюрци]],<ref name="Елдъров 86"/> закупено изцяло със средства на Йосиф Алоати.<ref name="Стамов 322"/> В Палюрци евхаристинките изграждат манастир, сиропиталище,<ref name="Елдъров 86"/> ателиета за шев за момичета и земеделско училище за момчета.<ref name="Католическа апостолическа екзархия"/> Бързо разкриват мисии в униатските селища [[Богданци (град)|Богданци]] (1900), [[Гевгели]] (1901), [[Пирава]] (1905), [[Стояково]] (1908) и [[Долни Тодорак]] (1911). В навечерието на Балканската война евхаристинките наброяват около 40 монахини, почти изключително македонски българки.<ref name="Елдъров 86"/>
[[Файл:Eurosia Aloatti in 1889.jpg|ляво|мини|150п|Сестра Еврозия Алоати]]
Разгромът на България в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] принуждава евхаристинките да преместят центъра си в София. Тук те отново откриват сиропиталище за момичета и се занимават с тяхното възпитание и образование. В 1930 година е построена Къщата на евхаристинките, където заедно с монахините живеят и около 100 момичета - бедни или сираци.<ref name="Католическа апостолическа екзархия"/>
 
След Деветосептемврийския преврат и установяването на атеистичната комунистическа власт, през 1948 година Сиропиталището „Княгиня Евдокия“ е отнето от евхаристинките, а през 1962 им е отнета и Къщата и те са настанени в малка къща на ул. „Анджело Ронкали“ №2, където остават до 1998 година. При комунистическото управление евхаристинките се преориентират към грижи за изоставените, старите и нуждаещите се.<ref name="Католическа апостолическа екзархия"/>
Ред 12:
След 1989 година и възстановяването на демокрацията в България, е построен евхаристинският манастир в Овча купел на улица „Монтевидео“ № 15, където е установено Генералното управление на монашеската общност за всички сестри от България и Република Македония. В манастира се полагат грижи за момичета с трудности в семейството и функционира като новициат. В него има параклис „Свети Йосиф“ и Медицински център „Йоан Павел Втори“.<ref name="Католическа апостолическа екзархия"/>
 
В България има евхаристични домове в [[Куклен]], [[Покрован]] и [[Ново Делчево]] - селища с бежански македонски български униатски общности, където евхаристинките се грижат за богослужението и катехизация на деца и възрастни.<ref name="Католическа апостолическа екзархия"/>
 
Евхаристинска провинция съществува и в Република Македония, като провинциалната къща и провинциалното управление са в столицата [[Скопие]] на улица „Томе Арсовски“ № 16.<ref name="Католическа апостолическа екзархия"/> Евхаристични домове има в градовете [[Гевгели]]<ref name="Католици.мк">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.katolici.mk/%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%9A%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%86-%D1%98%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84-%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B0%D1%82%D0%B8/#!prettyPhoto | заглавие= Звањето на отец Јосиф Алоати |достъп_дата =2015-10-01 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Католици.мк |език= |цитат= }}</ref><ref name="Католическа апостолическа екзархия"/> и [[Струмица]] и в струмишките села [[Радово (Община Босилово)|Радово]] и [[Нова махала (Община Василево)|Нова махала]], в които са запазени униатски общности.<ref name="Католическа апостолическа екзархия"/>