|
Частното езикознание изучава конкретен отделен език или още група от близкородствени езици. Например руски или съответно славянски езици. Начините на изучаване са:
* „синхронно“ (описателно) -– даден език на определен етап от неговия развой, понятие въведено за пръв път от [[Фердинан дьо Сосюр]], (вижте „[[Структурно езикознание]]“);
* „диахронно“ (историческо) -– проследява развитието на езика през по-продължителен период от време. В неговите рамки се обособява сравнително-историческото езикознание, което разкрива историческото минало на близкородствените езици по пътя на съпоставянето им. Диахронното изучаване на езика става особено значимо около работите на младограматиците. Тъй като езикознанието или науката въобще за езика съществува още от древността, например -– тогава езикът се е изучавал само синхронно;
* „сравнително“ -– обикновено се има предвид сравнително-историческо, но има и сравнително-синхронно.
== Деление ==
* Изследване на „езика в същността му“ като език-явление и разкриване на началната му природа, разбирана като негова иманентна същност —– [[лингвофилософия]], или може също от страна на философията като Философия на езика ([[менталингвистика]] — език и съзнание, език и мислене; по-модерният и по-специфичен вариант на менталингвистиката е [[невросемантиката]], която се занимава със структурите на езика и влиянието им върху съзнанието, [[лингвосемиотика]] — език и действителност, език и материален свят, дума и предмет), [[лингвономинация]] (изследва проблемите на означаването; [[ономасиология]]), [[лингвоакустика]].
* Изследване на „езиковата система като структура“, т.е. езика и неговата системно-структурна същност; разкрива се функцията на всеки езиков елемент спрямо останалите —– [[фонология]] с [[фонетика]]; [[Морфология (езикознание)|морфология]] и [[синтаксис]] — обединени от [[граматика]], [[лексикология]], [[семантика]].
:: Според различните течения в езикознанието семантика или се поставя извън от или се интегрира в другите големи категории —– лексикология, морфология, синтаксис. По същия начин някои лингвисти предпочитат да говорят за [[морфосинтаксис]], отколкото напълно да разделят областите морфология и синтаксис, на базата на които се правят училищните граматики.
Класически се говори за нива на езика — лексикално, морфологично и т.н. И тези нива се изучават от съответните дисциплини.
* [[Стилистика]] —– изследва „езиковите единици във функционален план“ (начин на използване и разслояване) и реализацията им на речеви единици (като резултат на подбор) —– функционална стилистика (изследва и описва системата от стилове на езика), лингвостилистика (стилистика на езиковите единици), текстостилистика, стилистика на художествената реч.
* Изследване на езика в неговите „съотношения с други системи“ —– неезикови (социални, психофизиологични), езикообслужващи (жестове и мимики, писменост), езикоподобни (изкуствен език) —– [[социолингвистика]], [[психолингвистика]], [[лингвистична география]] (ареална лингвистика/лингвогеография), [[диалектология]], [[лингвографология]], [[паралингвистика]] (неезикови средства, участващи в речевото съобщение), [[интерлингвистика]] (с предмет изкуствените езици).
* Изследване на езика в „съотношението му с друг език“ на родствена или неродствена основа —– [[лингвогенеалогия]] (съпоставя език и език на родствена основа), [[лингвоконтактология]] (език/език на контактна основа), [[лингвотипология]] (език/език на неродствена основа), [[класификационна лингвистика]] (класифицира езиците на неродствена основа), [[универсална граматика]].
== Методи и приложения ==
* [[Приложна лингвистика]] — възможностите за приложение на постижения на лингвистиката в практиката — традиционно-приложно езикознание (чрез различни конкретни дисциплини се решават практически задачи за използване на езика), съвременно-приложно езикознание, лингводидактика (методика на обучение по роден и чужд език), [[усвояване на езици]], [[езиково развитие]], [[невролингвистика]], [[компютърна лингвистика]].
* [[Лингвистична историография]] —– история на езикознанието.
* Лингвистична систематика —– определя езика като предмет на езикознанието, възможните аспекти на неговото изследване като обект, изяснява съотношението между лингвистичните дисциплини и въз основа на определени критерии ги обединява в раздели и клонове.
== Бележки ==
| 