Електродинамика: Разлика между версии

През 1733 г. Ш. Дюфе установява, че електрично заредените с едноименен потенциал тела се отблъскват а с разноименен се привличат. Зарядът на наелектризирана стъклена пръчка условно е наречен положителен, а този на направена от ебонит -– отрицателен. През 1897 г. англичанинът [[Джоузеф Джон Томсън|Дж. Дж. Томсън]] открива електрично заредена частица. Оказва се, че зарядът й е едноименен с този на пръчката и частицата е наречена [[електрон]] - гръцкото наименование на накит . Експериментално е установено, че големината на електричния заряд се изменя на порции, а не непрекъснато. Големината на всяка порция се оказва кратна на заряда на електрона. Ето защо той е приет за [[Електрически заряд|елементарен електричен заряд]] -– най-малкото самостоятелно съществуващо количество електричество, което досега е наблюдавано експериментално.

Когато през 1820 г. Х. Оерщед за първи път наблюдава, че в момента на пускане на [[Електрически ток|електричен ток]] през жица стоящата наблизо [[Компас|магнитна стрелка]] се отклонява, става ясно, че движещите се в жицата електрични заряди създават магнитно поле, което действа върху стрелката. През 1831 г. [[Майкъл Фарадей|М. Фарадей]] открива че и [[Магнитно поле|магнитното поле]] от своя страна действа върху движещите се електрични заряди- той бързо премества [[проводник]] между полюсите на [[магнит]]и и в резултат в проводника възниква електричен ток. През 1865 г. [[Джеймс Кларк Максуел|Дж. Максуел]] показва теоретично, че [[Електрическо поле|електричното]] и магнитното поле не съществуват независимо едно от друго, а са проява на едно и също поле - [[Електромагнитно поле|електромагнитното]]. Когато това поле е наблюдавано експериментално от [[Хайнрих Херц|Х. Херц]] през 1886 г. във вид на [[Електромагнитно излъчване|електромагнитни вълни]] ([[радиовълни]]), потвърждава се и теоретичното предположение на Максуел, че то трябва да се разпространява със скорост, равна на [[Скорост на светлината|скоростта на светлината]] (300 000 km/c във [[вакуум]]). Днес знаем, че [[светлина]]та, радиовълните, [[Рентгеново лъчение|рентгеновите лъчи]] са проява на електромагнитното поле. За да може да предава взаимодействието между електричните заряди, това поле трябва да бъде материално. Електромагнитното поле се състои от частици, наречени [[квант]]и, или [[фотон]]и. Тези частици се излъчват от електрично заредена частица, разпространяват със скоростта на светлината и когато достигнат друго тяло, което е електрично заредено, взаимодействат с него. Всеки фотон се характеризира преди всичко с енергията, която носи: фотоните на светлината имат по-голяма енергия от фотоните на радиовълните и по-малка от тази на рентгеновите лъчи. От своя страна, фотоните на светлината, които нашето зрение възприема като сини, жълти, червени, също се различават по енергия (най-малка е енергията на червените и най-голяма -– на виолетовите фотони).

|accessdate=29 March 2017|edition=3 изд|volume= 30 (от 30), Экслибрис —– ЯЯ |year=1978|publisher=Издателство "Съветска енциклопедия"|location=Москва|language=ru|pages=54 |chapter=Электродинамика }}''(на руски)''