Разлика между версии на „Елинор Кастилска“

м
замяна с n-тире
м (замяна с n-тире)
Историческите сведения потвърждават, че Елинор Кастилска упражнява нищожно влияние върху управлението на съпруга си. Дори в уреждането на дипломатическите въпроси нейната роля е нищожна, въпреки че кралят взима под внимание желанието на съпругата си за възрастта, в която дъщерите им могат да се омъжат за чужди владетели. Крал [[Едуард I]] през цялото време спазва задълженията си към брата на Елинор - [[Алфонсо X]], но когато положението на последния става критично през 80 години на века, английският крал изпраща в Кастилия не английски рицари, а такива от Гаскония, която е по-близо до Кастилия. В Англия кралицата участва в разрешаването на незначителни конфликти между съпруга ѝ и поданиците му, но това става единствено със съгласието на краля и чрез помощта на някои изтъкнати членове на кралския съвет. [[Едуард I]], от своя страна, умеел да не се поддава на желанията на съпругата си и бил готов да я възпре навреме, ако усети, че тя отива твърде далеч с действията си, а кралят очаквал и от министрите си да постъпват по същия начин.
===Икономическа активност===
В Англия Елинор Кастилска развива активна икономическа дейност, изразяваща се в усилено придобиване на поземлени имоти. Нейните често агресивни по своите методи придобивания на земи представлява за средните векове необикновено висока степен на икономическа активност за една жена, било то и кралицата на Англия. Само в периода 1274 - 1290 г. кралицата придобива земи на стойност над 2500 лири годишно. Налага се Джон Пекман, архиепископът на Кентърбъри, да предупреди кралицата, че поведението ѝ на пазара на земя предизвиква брожения, клюки, слухове и скандали в кралството. Оказва се, че тази дейност на Елинор Кастилска всъщност е насърчавана от съпруга ѝ, който желае кралицата да притежава достатъчно земи, доходите от които да удовлетворяват финансовите ѝ нужди, без да се налага за тях да бъдат отпускани суми от държавната хазна. Един от методите, които кралят използва, за да увеличи поземлените имоти на кралицата, е да прехвърля в нейна полза дълговете, които християните земевладелци взимали от еврейските лихвари, а кралицата по този начин придобивала заложените срещу пари земи. Земевладелците обаче често били доволни да се отърват от дълговете и често сами се ползвали от благосклонността, с която кралицата се отнасяла към тях след това. Но репутацията на Елинор в Англия става все по-лоша и заради тясното ѝ обвързване със силно непопулярните лихвари.
 
Кентърбърийският архиепископ предупреждава и за недоволството, което предизвикват действията на нейните служители спрямо арендаторите. На смъртния си одър Елинор Кастилска дори моли съпруга си да назначи съдии, които да проведат разследвания върху дейността на служителите ѝ и да се изплатят съответните обезщетения. Проведените разследвания откриват поредица от груби принудителни вземания, извършвани често без знанието на кралицата. Елинор признава за такива грешки, когато чува за тях, но това не било достатъчно, за да се предотврати следващото предупреждение на архиепископа - че тя принуждава съпруга си да управлява сурово. Всъщност кралят не допуска намеса на Елинор в управлението, но поведението на длъжностните лица в земите ѝ е приписвано на въображаемата сурова личност на кралицата, която е използвана, за да се обясни и суровото поведение на кралската администрация като цяло. С други думи, Елинор Кастилска е принудена да носи непопулярната маска на съпруга си. Все пак по-това време е много по-безопасно да се обвинява кралицата чужденка, отколкото да се критикува самият крал, а и е много по-удобно грешките на суверена да се обясняват с манипулирането му от съпругата. В това отношение Елинор Кастилска нито е първата, нито последната кралица, обвинявана за грешките на съпруга ѝ, но в нейния случай безскрупулното поведение на собствената ѝ администрация привлича по-силно критиките към самата нея.
 
===Патрон на литературата===
Елинор Кастилска е изключително интелигентна и културна жена, която оказва огромно влияние върху културния живот в английския двор. Кралицата е покровителка на низовата литература (създавана на простонароден език), а в двора ѝ пребивавали множество преписвачи и художници, които преписвали и илюстрирали книги за кралицата. В по-голямата си част това са народни романси и жития на светци, но вкусовете на Елинор Кастилска се простирали далеч отвъд тези рамки. Количеството и разнообразието на новите произведения, съставени специално за нея, доказват, че литературният вкус на кралицата е по-широк и изискан. По време на кръстоносния поход през 1272 г. по нейна поръчка специално за краля от латински е преведен трактатът „De Re Militari“ („''По военните въпроси''“) от късноримския автор [[Флавий Вегеций Ренат]]. След като през 1279 г. Елинор Кастилска наследява от майка си графство Понтио, специално за нея е създаден романс за живота на един предполагаем граф на Понтио от 9 век. През 80-те години на века кентърбърийският епископ съставя за кралицата трактат за същността на ангелите и за техните дела. През 1286 г. в едно писмо до абата на Серн, кралицата споменава книгата, която той ѝ е заел - вероятно трактат за шахмата, за който се предполага, че е написан в Серн в края на 13 в. През 1290 г. кралицата води активна кореспонденция с един оксфордски магистрат относно друга нейна книга.
 
Елинор Кастилска оказва подкрепа и за дейността на Доминиканския орден в Англия, като съдейства за създаването на няколко негови приората и за дейността на ордена в университетите в Оксфорд и Кеймбридж. Кралицата обаче не се отдава активно на благотворителност, оставяйки тази дейност в ръцете на своите капелани, които раздавали милостиня от нейно име. Кралицата покровителства и много свои роднини, въпреки непопулярността им в Англия и критиките от страна на краля. В това отношение кралицата се оказва доста предпазлива и строго подбира братовчедите си, които подкрепя. Освен това, вместо да урежда бракове между свои кастилски братовчеди и богати английски благороднички, което би поставило значителна част от английските владения в кастилски ръце, кралицата предпочита да прави обратното - тя насърчава браковете между английски барони и кастилските си братовчедки.
==Смъртта на Елинор Кастилска==
[[File:Interior of the Cathedral, Lincoln - geograph.org.uk - 586214.jpg|мини|]]