Жан-Франсоа Миле: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Творчество: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB |
м замяна с n-тире |
||
Ред 21:
През ноември [[1841]] г. се жени за Полин Оно, дъщеря на шивач. Същата година двамата се местят в Париж, но Миле не успява да се наложи като художник и семейството живее в бедност. През [[1844]] г. съпругата му умира от [[туберкулоза]], а той се връща в Шербур. Тук се запознава с осемнадесетгодишната Катрин Лемер. Заедно с нея през [[1845]] живее в [[Хавър]], а скоро след това се установява в Париж. С Катрин, Миле сключва граждански брак през [[1853]] г.
Във френската столица, художникът изоставя портретния жанр. Рисува неголеми по размер платна с митологични и пасторални сюжети, които се продават добре. През [[1847]] г. представя в „[[Салон]]а“ картината си ''„Снемане на младенеца Едип от дървото“'', получила някои благоприятни отзиви. На следващата година в Париж избухва [[революция]] и [[крал]] [[Луи-Филип]] е свален. Новият, републикански, обществен строй донася и нови [[естетика|естетически]] виждания. Според тях, изображенията на обикновени хора не са по-низше изкуство от митологическите, исторически и религиозни картини. Миле се насочва към сюжети от живота на френските селяни, които от [[1848]] г. стават основни в творчеството му. Изложената същата година в „Парижкия салон“, негова картина ''„Веяч“'' е откупена от министъра на вътрешните работи [[Александър Ледрю-Ролен]]. Миле получава поръчка от страна на правителството за платно на тема „Агар и Измаил“. По своя преценка той изменя библейския сюжет. Резултатът е една от най-известните му картини
[[Картинка:Jean-François Millet - Gleaners - Google Art Project 2.jpg|left|thumb|250px|„Събирачки на класове“, 1857 г.]]
| |||