Разлика между версии на „Железопътна линия Разделна – Кардам“

м
замяна с n-тире
м
м (замяна с n-тире)
Със „Закона за разширение мрежата на Българските държавни железници“ от [[26 февруари]] [[1897]] г. на българското правителство се възлага да осигури построяването на един клон от съществуващата железопътна линия [[Железопътна линия 9 (България)|Русе — Варна]] за [[Добрич]].
 
Строителството на линията в исторически аспект се разделя на два етапа - до Девня и до Добрич. За да се улесни износът на брашно от многото воденици на девненските извори (на брой 32, от които 5 с модерни инсталации), се решава да се построи железопътен клон Йовково (Разделна) Девня. Клонът, с дължина от около 8 km, се строи съвместно от дружеството „А. Казанджиев Н. Дишков“ и държавата. Долното строене и доставката на камък за баласт и траверсите се извършва от дружеството, а на релсите и монтирането им от държавата. Участъкът се открива в експлоатация на [[27 септември]] [[1898]] г.
 
След влизането му в експлоатация на участъка до Девня с още no-голяма острота възниква необходимостта от продължаване на линията до сърцето на [[Добруджа]] - град Добрич. Представители на местното население изпращат молба до министъра на земеделието, като привеждат много основателни аргументи за продължаване на линията от Девня до Добрич. В молбата се изтъква важността на земеделието за Добруджа, както и наличието само на един изходен пункт – пристанище [[Балчик]], разположено на повече от 100 km от производителните райони.
 
== Румънско управление и дострояване на линията ==
През [[1913]] г., след [[Междусъюзническата война]] Румъния завзема [[Южна Добруджа]] и достроява линията от Добрич до Черна вода. Така тя се свързва с железопътната мрежа на Румъния. В навечерието на [[Втората световна война]] между България и Румъния започват преговори за Южна Добруджа. На [[7 септември]] [[1940]] г. в град [[Крайова]] двете страни подписват т. нар. [[Крайовска спогодба]], по силата на която Южна Добруджа се връща на България. След тази дата към мрежата на [[БДЖ]] се включва участъкът Оборище Кардам—граница с дължина 59,6 km, с връзка с железниците на Румъния с гранична гара Черна вода (Меджидие).
 
По време на войната по тази линия се извършва голямата част от износа на Североизточна България основно за Германия, като се превозват и транзитни товари и петрол за страните на юг от България.
 
Железопътната линия Разделна Кардам е построена с минимален радиус на кривите 290 m, максимален наклон 20 ‰ и с обща дължина 105,919 km.
 
== Експлоатация ==