Отваря главното меню

Промени

м
замяна с n-тире
Лагранж е роден в Торино и получава висшето си образование в тамошното артилерийско училище. Още преди да го завърши, започва да преподава [[математика]] там. Под влияние на книгата на [[Едмънд Халей]] "За преимуществото на аналитичния метод" Лагранж започва да прави изследвания в областта на [[математически анализ|математическия анализ]]. През 1754 г. организира другите преподаватели в школата в малко научно дружество, което по-късно се превръща в Торинска академия на науките. Всички статии, които излизали в списанието на дружеството, били на Лагранж и учениците му. Особен интерес представлява мемоарът ''"За разпространението на звука"'' от 1759 г. Преди него над проблема работят [[Исак Нютон]], [[Брук Тейлър]], [[Леонард Ойлер]], [[Жан Даламбер]], [[Йохан Бернули]], но едва Лагранж намира правилното решение. Признание му спечелва и ръкописът ''"Способи за намирането на най-големите и най-малките величини на интегралите"''. Когато Ойлер се запознава с текста, веднага оценява предимството му пред неговите собствени методи и препоръчва 23-годишния младеж за член на Берлинската академия на науките, която и оглавява по-късно в периода 1766-1787 г.
 
Съвместният труд на Лагранж и Ойлер ''"Методи за намиране на криви със свойството максимум и минимум"'' (1774) поставя основите на сравнително нов дял на математиката, започнат от братята Бернули - [[вариационно смятане|вариационното смятане]].
 
В периода, когато ръководи Берлинската академия, Лагранж получава значими резултати в областта на диофантовия анализ, теорията на алгебричните уравнения, аналитичната и [[небесна механика|небесната механика]], интегрирането на частни диференциални уравнения, сферичната астрономия, [[картография]]та.