Жофроа дьо Вилардуен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
м замяна с n-тире |
||
Ред 22:
[[Файл:Viler1.jpg|мини|200px|]]
'''Жофроа дьо Вилардуен''' (''Geoffroi de Villehardouin'') (ок.1150
== Биография ==
Жофроа Дьо Вилардуен е петият от общо шест синове на Вилен дьо Вилардуен, починал между 1145 и 1170 г. Дарствени документи на фамилията Вилардуен показват че бъдещият историк е роден около 1148
След 1172 г. е на служба в двора на графа на Шампан. През 1185 г. графиня Мария, регентка на малолетния граф [[Анри II Шампански|Анри II]], назначава Жофроа за маршал на Шампан. Две години по късно, Анри II навършва пълнолетие, като Жофроа запазва длъжността си.
Ред 39:
След завладяването на византийската столица и избирането на [[Балдуин I|Балдуин I Фландърски]] за император на [[Латинската империя]], Жофроа отговаря за охраната на Константинопол при отсъствието на основните войски. Изпълнява и редица дипломатически мисии, в т.ч. и при разрешаване на конфликта между Балдуин I Фландърски и Бонифаций Монфератски по повод разпределението на новозавоюваните територии. При разпределянето на империята Жофроа получава във владение земите около устието на река Марица, в района на Макри и Траянопол. В края на 1204 г. получава титлата маршал на Романия, след което се именува като "маршал на Романия и Шампан" и става един от главните сановници на императорския двор.
През пролетта на 1205 г. участва в похода на император Балдуин срещу българите и в битката при Одрин, по време на която кръстоносците са разбити, а самият император
През 1208 г. е сред участниците в битката при Пловдив на 31 юли, в която латинците нанасят поражение на войската на цар Борил. Последните известия за Жофроа са от 11 декември 1212 г., в официален документ, съставен в Халмирос, уреждащ отношенията между епископа на Гардики и ордена на хоспиталиерите. Жофроа дьо Вилардуен е подписал документа като свидетел, заедно с Конон дьо Бетюн и Милон льо Бребан. Жофроа умира в периода между 1212 и 1218 г. През 1218 г. неговият син Ерар потвърждава дарения на своя баща, който вече не е между живите, в полза на манастира Нотр Дам в Троа.
== Хрониката "[[Завладяването на Константинопол]]" ==
[[Файл:Lombards Library 022.jpg|мини|200px|"[[Завладяването на Константинопол]]", френско издание от 1585 г.]]
Жофроа Дьо Вилардуен е автор на най-известната и авторитетна хроника за Четвъртия кръстоносен поход. Тя обхваща периода от началото на 1198 г.
Съчинението на Вилардуен е достигнало до наши дни в шест ръкописа, един от които е собственост на Бодлианската библиотека в [[Оксфорд]], а останалите пет се съхраняват в Националната библиотека в [[Париж]].
|