Зайчар: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
м замяна с n-тире
Ред 32:
Градът влиза в пределите на [[Сърбия]] на 27 април 1833 по силата на [[Одрински мирен договор (1829)]], слагащ край на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война (1828-1829)]].<ref name="vk">Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29-30</ref> През 1883 г. зайчарци вдигат въстание срещу сръбската власт с желание за отцепване на града и околията му и присъединяването им към България, но то е неуспешно и е удавено в кръв.<ref>Павлов, Тихомир, "Българите в Моравско и Тимошко", София, 1931 г.</ref>
 
По време на [[Първата световна война]] (1915 - 1918), от 13 октомври 1915 г. градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 9500 души.<ref name="vk" />
 
Край околностите на Зайчар се намират останките на римски императорски палат от [[3 век|ІІІ век]], [[Гамзиград|Felix Romuliana]], който е обявен за част от световното културно наследство под защитата на [[ЮНЕСКО]].
Ред 42:
([[2002]])
 
* [[сърби]] - 37 500 д. (94,95%)
* [[цигани]] - 233 д. (0,59%)
* [[югославяни]] - 219 д. (0,55%)
* [[власи]] - 159 д. (0,40%)
* [[черногорци]] - 131 д. (0,33%)
* [[македонци]] - 111 д. (0,28%)
* [[българи]] - 84 д. (0,21%)
 
== Личности ==
; Родени в Зайчар
* {{флагче|Сърбия}} [[Драгиша Стоядинович]] (1886 - 1969), сръбски общественик и политик
* {{флагче|Република Македония}} [[Лиляна Белева]] (1940 - 1995), писателка от Република Македония
* {{флагче|България}} [[Сава Дацов]] (1857 - 1940), български [[икономист]], [[академик]] и председател на [[Поморавски научен комитет|Поморавския научен комитет]]
* {{флагче|Сърбия}} [[Светозар Маркович]] (1846 - 1875), сръбски общественик и политик
* {{флагче|България}} [[Павел Недков]] (1873 - 1932), български педагог и музикален деец<ref>Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 227 - 228.</ref>
 
== Побратимени градове ==