Залмоксис: Разлика между версии

'''Залмоксис''' ({{lang-grc|Ζάλμοξις, Zalmoxis}}, също Salmoxis (Σάλμοξις), Zamolxis (Ζάμολξις) или Samolxis (Σάμολξις) е, според най-древния извор —– „Историята“ на [[Херодот]], полу-митичен [[цар]] и [[бог]] на [[траки]]йското племе [[гети]], които вярвали в безсмъртието на душата и в задгробния живот. Те смятали, че като умрат, отиват при Залмоксис и пращали всеки пет години пратеник, който да извести на бога техните нужди и желания.

Със Залмоксис са свързани четири обреда: събиране в андреона (стая —– зала, предназначена само за мъже), оттегляне в подземното жилище или в пещерата, човешките жертвоприношения, стрелба с лък към небето. Сведения за пиршествата в андреона получаваме от [[Хезихий]], лексикограф от V век, който разказва, че при завръщането си в [[Тракия]], Залмоксис попада най-напред в нейната югоизточна част. Там той „научил първите от астите да се събират и да пируват, като казвал, че нито той сам, нито съмишлениците му ще умрат“ и по този начин им разкривал съкровените тайни на безсмъртието.

Друг извор, от който може да се получи представа за религията на траките е диалогът „[[Хармид]]“ на [[Платон]]. В него, чрез Сократ, древният автор разказва за един от тракийските лекари на Залмоксис: „От подобно естество, Хармиде, е и въздействието на баенето. Научих го там във войската от един тракийски лекар от учениците на Залмоксис, за които се говори, че можели да направят човека безсмъртен“. „А Залмоксис —– рече ми той —– нашият цар, който е божество, говори, че както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй не бива да се заемаме с лечението на главата отделно от цялото тяло и също така тялото отделно от душата“. Според тракийското мислене душата и тялото са неразделни.

* Димитър Попов, ''Богът с много имена'' (ИК "Свят —– Наука), С. 1995