Тодор Митов: Разлика между версии

'''Тодор Зафиров Митов''' е [[България|български]] [[офицер]], ([[генерал-майор]]) от пехотата, началник на [[Осма пехотна тунджанска дивизия|8-ма пехотна тунджанска дивизия]] по време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]].

Тодор Митов е роден на 19 септември 1865 г. в Самоков. На 5 септември 1883 г. постъпва на военна служба. През 1885 г. завършва [[Военното на Негово Княжеско височество училище]] в София, като на 30 август е произведен в чин [[подпоручик]] и зачислен във [[Втори пехотен струмски полк|2^-ри пехотен струмски полк]]. През 1896 г. завършва и Генералщабна академия в Белгия.

През [[Сръбско-българската война]] ([[1885]]) е командир на 4-та рота командва 4-та рота от [[Втори пехотен струмски полк|2^-ри пехотен струмски полк]] и радомирската[[Радомирска опълченска дружина|Радомирската опълченска дружина]]. Сражава се при [[Бой при Брезник|Брезник]] и [[Пиротско сражение|Пирот]].

СтаршиПрез 1887 г. е произведен в чин [[поручик]], през 1899 г. е назначен за старши адютант е в [[Първа пехотна софийска дивизия]], (1899през 1900 г.) е произведен в чин [[капитан]]. Служи в [[Първи конен полк|1-ви]], [[Четвърти конен полк|4^-и]] и [[Трети конен полк|3^-и конен полк]]. През 1896 г. завършва Генералщабна академия в Белгия, а през 1898 г. е произведен в чин [[майор]]. Служи като началник-щаб на 1^-ва бригада от [[Втора пехотна тракийска дивизия]], ипрез 1904 г. е произведен в чин [[подполковник]], а от 1906 г. е началник-щаб на [[Трета пехотна дивизия]] (1906 г.). На 15 октомври 1908 г. е произведен в чин [[полковник]]. Служи като командир на [[Девети пехотен пловдивски полк]] (1909 г.) и началник на Военното училище (1911 г.).

След войната е начело на 1-ва бригада от [[Шеста пехотна бдинска дивизия]] (1914 г.), ръководи отдел “Военноучебни„Военноучебни заведения”заведения“ (1915 г.).

* Княжеский орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ III степен с мечове по средата, IV степен с мечове отгоре и V степен без мечове

* Народен орден „[[За военна заслуга]]“ III степен с военни отличия

* '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 157