Зимница (област Ямбол): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал преди м |
м замяна с n-тире |
||
Ред 21:
За своите предци населението на селото знае предимно от преданията, които са преразказвани от поколение на поколение. Поради това могат да се получат различни неточности, неясноти и дори противоречия.
В османски документ от 1591 г. се споменава името на село Карахисарли, което се намирало в днешната местност Топраклъка, на 2 километра югоизточно от Горно Александрово. Заселниците били овчари, които започнали и да обработват плодородните почви на местността. По-късно населението на селото се преместило в местността „Горния Юрт“, на около 3 километра южно от Горно Александрово и Трапоклово, като относно причините за преселението има различни предания и догадки. През 1812 г. започва преселване на хора от Карасарли (Горния Юрт; ''юрт'' на [[турски]] означава ''родина'') на сегашното място на Зимница. Семействата се заселвали около чифлика и къшлата на турски бей откъдето и идва името на поселението
След Руско-турската война от 1828-1829 г. голяма част от населението на селото напуснало родните места и тръгнало на север с изтеглящите се руски войски. Около 400 души се заселили в с. [[Кубей]] и други селища в [[Бесарабия]] и в с. Еникьой, [[Тулча]]нско. Османските власти били обезпокоени от обезлюдяването на района и започнали политика, целяща връщането на българските емигранти. На завръщащите се били предоставени данъчни облекчения и други привилегии. През 1832 г. част от къшлакьойците в Кубей тръгнали обратно към земите на днешна България. Някои останали в [[Добруджа]], а други се върнали в родното си село. Освен тях в Къшлакьой след 1830 г. се заселили и бежанци от други села в околността. В този период било открито килийно училище. То вероятно се помещавало в частни домове.
| |||