Уикипедия

Знание: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
запетая
м замяна с n-тире
Ред 14:
 
Йоахим Ломпшер ({{lang-de|Joachim Lompscher, Prof. Dr. sc. paed.}}), немски психолог, определя следните критерии за оценяване качествата на знанията:
* '''Правилност''' —– степента на покритие между твърденията и съответните действия, от една страна, и обществените знания, от друга. При учениците се съпоставя учебното съдържание в дадена област с обективната действителност.
* '''Обобщеност''' —– установява се от степента на покритие между общото, особеното и единичното в твърденията (теориите, законите, правилата, фактите) и съответните действия по отношение на определена система от знания или нейна част.
* '''Конкретност и нагледност''' —– степента на покритие между конкретното и абстрактното. Зависи от наличието и относителната действеност на сетивно-конкретните и абстрактно вербалните елементи в системата от знания и чрез наличието на взаимовръзки между тях.
* '''Системност''' —– проявява се в изграждането на единна повече или по-малко структурирана и обширна система от знания. Проявява се в степента на подреденост и обвързаност на знанията за дадена област и във връзките между знанията за различни области.
* '''Трайност''' —– степента на затвърденост на съдържанието на умствената дейност. Основава се на:
** обема от възпроизведеното;
** вида и съставните части на възпроизведената област от знания;
** качествените изменения в знанията в сравнение с възпроизвеждането непосредствено след първото усвояване;
** времето, изминало от първото усвояване до възпроизвеждането.
* '''Разполагаемост''' —– степента на приложимост и преносимост на знанията.
* '''Смисленост''' —– степента на субективната значимост на знанията.
 
=== Проверка на знанията ===
Ред 41:
== Видове знание според Ломпшер (1975) ==
Разграничават се четири вида знания, които взаимно се обуславят и проникват:
* Знание за факти —– съдържа знания за обектите в заобикалящия свят, техните свойства и отношения. Биват както образно-предметни, например [[представа|представи]], така и абстрактно-словесни, например [[Понятие|понятия]] от най-различна степен на обобщеност. Те са основата на другите видове знания.
* Знание за методи —– отнася се до начина на извършване на определено действие. Тук спадат обикновените външни действия, като миене на зъби или писане, но и [[Ум|умствени действия]], напр. [[Граматика|граматически]] разбор на [[изречение]], решаване на задача по [[математика]], както и [[Техники за релаксация|техники]] на умствената дейност, правила за по-ефективно [[учене]] и др. [[Обучение|Преподаването]] на знания на [[Ученик|ученици]] налага точни инструкции за извършването на едно действие и за това, на което трябва да се обърне специално [[внимание]]. На основа знанията за методи се развиват [[Умение|уменията]] и [[способности]]те.
* Знание за [[Норма (правило)|норми]] — насочени предимно към човешките взаимоотношения и [[поведение]]то спрямо другите. Те са резултат от обществените норми на поведение, като идеология, [[морал]] и нрави. Необходимо е да се осъзнаят от учащия се, за да могат да бъдат приложени в регулацията на собственото поведение. Но предаването на знания за норми не е достатъчно за изграждане на поведение, съобразено с нормите. Тези знания са необходимо, но не е достатъчно условие за такова поведение.
* Знание за [[ценности]] — съдържа знания за [[политически]]те, мирогледните, моралните и [[Естетика|естетическите]] стойности. Изграждането на способности за критично отношение към явленията и събитията от околния свят, т.е. способност за оценяване се разглежда като определено от обективните интереси и позиции на дадената група, класа, общество, чийто член е отделната личност. Това знание е необходимо за вземането на правилно становище от субекта.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Знание“.