Ибро Лолов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
Ред 10:
 
==Биография==
Роден е в циганско семейство и от малък е закърмен с народна и градска музика. Започва да свири на акордеон от 11-годишна възраст, първите му изяви са по софийски кръчми и кафенета. Израснал е в музикално семейство - баща му ''Лоло Найденов'' е свирил на кларинет в ''Кореняшката група''.
 
Любовта му към българската народна музика и срещата с музикалния редактор в [[Българско национално радио|БНР]] - Георги Бояджиев определят пътя му на професионален музикант. През 1953 година прави първите си записи с народен оркестър в ''Радио София''. Паралелно със звукозаписната дейност Ибро Лолов развива активна концертна дейност, пътува из [[България|цялата страна]], има концертни турнета в чужбина ([[Балкански полуостров|Балканите]] и [[Западна Европа]]). Работил е с популярните народни певци [[Атанаска Тодорова]], [[Борис Машалов]], [[Мита Стойчева]], [[Костадин Гугов]], с именитите свирачи [[Петко Радев (кларинетист)|Петко Радев]], [[Младен Малаков]], [[Диди Кушлева]]. През дълголетния си творчески път Ибро Лолов е печелил различни награди и конкурси (особено цени лауреатското си звание от Световния музикален фестивал ''“Сърцето на акордеона”'', [[Франция]], 1983 г.). Освен българска народна музика, Ибро Лолов изпълнява балканска (сръбска, гръцка, румънска) и циганска музика (негови са някои от най-популярните цигански песни в България, записани с Николай Гърдев – ''“Лено Магдалено”'', ''“А бре, чичо”'', ''“Кошничарка”'', както и хитовите инструментални танци – ''Софийски'', ''Булчински'', ''Момински'').