Уикипедия

Мария-Луиза Австрийска: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м форматиране, вътр. препратки
Ред 1:
{{Жена монарх|име=Мария-Луиза
| описание=императрица на Франция,<br/>херцогиня на Парма и Пиаченца
| изображение за личността=[[Файл:L'impératriceMarie-Louise.jpg|200п]]
| описание на изображението=
| съпруга на = [[Наполеон I]]
Ред 29:
}}
<div style="text-align:justify">
'''Мария-Луиза Хабсбург-Австрийска''' (е [[12 декемвриавстрийска]] [[1791ерцхерцогиня]] –, [[17 декемвриимператрица]] на [[1847Франция]]) е австрийска ерцхерцогиня, императрица на Франция (от 1810 до – 1814), [[херцогиня]] на [[Херцогство Парма|Парма]], [[Пиаченца]] и [[Херцогство Гуастала|Гвастала]]. Тя е втора съпруга на [[Наполеон Бонапарт]] и племенница на [[Мария-Антоанета]].
 
== Произход и ранни години (1791 – 1810) ==
== Биография ==
'''Мария-Луиза'''Родена е родена на [[12 декември]] [[1791]] г. във [[Виена]] като ерцхерцогиня '''Мария Луиза Леополдина Франциска Терезия Йозефа Лусия фон Хабсбург-Лотарингия''' ({{lang-de|Maria Luise Leopoldina Franziska Theresia Josepha Luzia von Habsburg Lothringen}}).<ref name="EB">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://global.britannica.com/biography/Marie-Louise-Austrian-archduchess | заглавие=Marie-Louise |достъп_дата =20 юни 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=27 юни 2017 |труд=[[Енциклопедия Британика]] |издател= |език=en |цитат= }}</ref>. Тя е дъщеря на [[Франц II (Свещена Римска империя)|Франц II]], император на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], и [[Мария-Тереза Бурбон-Неаполитанска]]. За да увеличат шансовете ѝ за добър династичен брак с коронована глава, родителите на Мария-Луиза се постарават да ѝ осигурят блестящо образование. Особено залагат на чуждоезиковото ѝ обучение. Освен родния немски ерцхерцогинята владее перфектно френски, английски, испански, италиански и латински.
 
За да увеличат шансовете ѝ за добър династичен брак с коронована глава, родителите на Мария-Луиза се постарават да ѝ осигурят блестящо образование. Особено залагат на чуждоезиковото ѝ обучение. Освен родния немски ерцхерцогинята владее перфектно [[Френски език|френски]], [[Английски език|английски]], [[Испански език|испански]], [[Италиански език|италиански]] и [[Латински език|латински]].
== Императрица на Франция ==▼
Краят на 18 и началото на 19 век се оказват трудно време за семейството на Мария-Луиза. [[Свещена римска империя|Свещената Римска империя]] е изправена пред заплахата на [[Френска революция|революционна Франция]]. От [[1792]] г. след френската анексия на [[Белгия]], [[Рейнланд]] и други земи, принадлежащи на австрийските [[Хабсбурги]], започват серия [[революционни войни]] на [[Франция]] срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] и други монархии. Само до [[1808]] г. бащата на Мария-Луиза участва в пет антифренски коалиции с [[Русия]], [[Прусия]], [[Англия]], [[Кралство на двете Сицилии|Неаполитанското кралство]], [[Швеция]] и други държави, които се сражават срещу [[Франция]] на различни фронтове и с променлив успех, който започва да клони в полза на френската армия. На [[20 октомври]] [[1805]] австрийските войски са разгромени от [[Наполеон Бонапарт]] в битката при [[Улм]]. Семейството на Мария-Луиза преживява унижението да бяга от собствената си столица Виена, в която влизат французите. След битката при [[Аустерлиц]] на [[2 декември]] [[1805]] и [[Пресбургски мирен договор|договора от Пресбург]] голяма част от владенията на Австрийската империя са анексирани от Франция.▼
 
▲== Императрица на Франция (1810 – 1814) ==
На [[6 юли]] [[1807]] Австрийската империя е разбита отново при [[Ваграм]], което принуждава Австрия да поднови договора си с Франция. Този път едно от условията на Наполеон е да получи ръката на австрийската ерцхерцогиня Мария-Луиза, чрез което да получи признание за императорската си титла от австрийските Хабсбурги, да закрепи мира между двете империи и по този начин да неутрализира бъдещите противодействия на Австрийската империя срещу плановете му да завладее Европа.▼
▲Краят на [[18 век|18]] и началото на [[19 век]] се оказват трудно време за семейството на Мария-Луиза. [[Свещена римска империя|Свещената Римска империя]] е изправена пред заплахата на [[Френска революция|революционна Франция]]. От [[1792]] г. след френската анексия на [[Белгия]], [[Рейнланд]] и други земи, принадлежащи на австрийските [[Хабсбурги]], започват серия [[революционни войни]] на [[Франция]] срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] и други монархии. Само до [[1808]] г. бащата на Мария-Луиза участва в пет антифренски коалиции с [[Русия]], [[Прусия]], [[Англия]], [[Кралство на двете Сицилии|Неаполитанското кралство]], [[Швеция]] и други държави, които се сражават срещу [[Франция]] на различни фронтове и с променлив успех, който започва да клони в полза на френската армия. На [[20 октомври]] [[1805]] австрийските войски са разгромени от [[Наполеон Бонапарт]] в битката при [[Улм]]. Семейството на Мария-Луиза преживява унижението да бяга от собствената си столица Виена, в която влизат французите. След битката при [[Аустерлиц]] на [[2 декември]] [[1805]] и [[Пресбургски мирен договор|договора от Пресбург]] голяма част от владенията на Австрийската империя са анексирани от Франция.
[[Файл:François_Pascal_Simon_Gérard_004b.jpg|мини|250px|ляво|Мария-Луиза със сина си Наполеон II]]▼
На [[11 март]] [[1810]] г. осемнадесетгодишната Мария-Луиза е омъжена „задочно“ (тя не присъства на церемонията) за френския император [[Наполеон I]]. На [[1 април]] [[1810]] в [[Лувъра]] е извършена и официалната церемония по бракосъчетанието между Наполеон и Мария-Луиза, която получава титлата ''императрица на Франция''.▼
 
На [[20 октомври]] [[1805]] г. австрийските войски са разгромени от Наполеон Бонапарт в [[Битка при Улм|битката при Улм]]. Семейството на Мария-Луиза преживява унижението да бяга от собствената си столица Виена, в която влизат французите. След [[битката при Аустерлиц]] на [[2 декември]] 1805 и [[Пресбургски мирен договор|договора от Пресбург]] голяма част от владенията на [[Австрийската империя]] са анексирани от Франция.
На [[20 март]] [[1811]] Мария-Луиза ражда първия си син – [[Наполеон II|Наполеон Франсоа Жозеф Карл Бонапарт]], ''крал на Рим'', а по-късно и ''херцог на Райхщат''. В чест на събитието Наполеон поръчва за нея диамантена огърлица, която може да се види на портрета на Мария-Луиза от [[Франсоа Жерар]]. През периода от април до декември 1812 г. Мария-Луиза управлява Франция като [[регент]], докато Наполеон е зает с [[Френско-руска война (1812)|кампанията в Русия]], и отново от април 1813 до януари 1814, когато Наполеон воюва в Прусия.▼
▲[[Файл:François_Pascal_Simon_Gérard_004b.jpg|мини|250px|ляво|Мария-Луиза със сина си Наполеон II]]
▲На [[6 юли]] [[1807]] Австрийската империя е разбита отново при [[Битка при Ваграм|Ваграм]], което принуждава Австрия да поднови договора си с Франция. Този път едно от условията на Наполеон е да получи ръката на австрийската ерцхерцогиня Мария-Луиза, чрез което да получи признание за императорската си титла от австрийските Хабсбурги, да закрепи мира между двете империи и по този начин да неутрализира бъдещите противодействия на Австрийската империя срещу плановете му да завладее [[Европа]].
 
▲На [[11 март]] [[1810]] г. осемнадесетгодишната Мария-Луиза е омъжена „задочно“ (тя не присъства на церемонията) за френския император [[Наполеон I]]. На [[1 април]] [[1810]] в [[Лувъра]] е извършена и официалната церемония по бракосъчетанието между Наполеон и Мария-Луиза, която получава титлата ''императрица на Франция''.
След абдикацията на Наполеон през април 1814 и заточението му на [[Елба]] Мария-Луиза се завръща със сина си във Виена и все повече се отдалечава от съпруга си, въпреки че той очаква тя да го посети на Елба и дори ѝ пише, че ще я отвлече насила<ref name="EB"/>. Тя остава във Виена и по време на краткотрайното му завръщане по време на [[Стоте дни]].▼
 
▲На [[20 март]] [[1811]] Мария-Луиза ражда първия си син – [[Наполеон II|Наполеон Франсоа Жозеф Карл Бонапарт]], ''крал на Рим'', а по-късно и ''херцог на Райхщат''. В чест на събитието Наполеон поръчва за нея диамантена огърлица, която може да се види на портрета на Мария-Луиза от [[Франсоа Жерар]]. През периода от април до декември 1812 г. Мария-Луиза управлява Франция като [[регент]], докато Наполеон е зает с [[Френско-руска война (1812)|кампанията в Русия]], и отново от април 1813 до януари 1814, когато Наполеон воюва в Прусия.
== Херцогиня на Парма ==▼
 
Договорът от Фонтебльо ([[11 април]] [[1814]]) позволява на Мария-Луиза да запази имперския си ранг и да продължи да се титулува ''Нейно Имперско Величество, императрица Мария-Луиза''. Освен това договорът ѝ поверява управлението на херцогство Парма, Пиаченца и Гвастела, с право да бъде наследена от сина си. [[Виенски конгрес|Виенският конгрес]] от 1815 г. ревизира постановленията на Фонтебльо и потвърждава правата на Мария-Луиза да управлява пожизнено херцогство Парма и Пиаченца като ''херцогиня на Парма'', но оставя въпроса за наследството на херцогската титла нерешен. През 1817 е подписан договор, според който херцогство Парма и Пиаченца ще бъде предоставено на италианските Бурбони след смъртта на Мария-Луиза. През 1844 г. е решено херцогство Гвастела да бъде управлявано от херцога на [[Модена]].▼
През периода от април до декември [[1812]] г. Мария-Луиза управлява Франция като [[регент]], докато Наполеон е зает с [[Френско-руска война (1812)|кампанията в Русия]], и отново от април [[1813]] до януари [[1814]], когато Наполеон воюва в Прусия.
 
▲След абдикацията[[абдикация]]та на Наполеон през април 1814 и заточението му на [[Елба]] Мария-Луиза се завръща със сина си във Виена и все повече се отдалечава от съпруга си, въпреки че той очаква тя да го посети на Елба и дори ѝ пише, че ще я отвлече насила.<ref name="EB" />. Тя остава във Виена и по време на краткотрайното му завръщане по време на [[Стоте дни]].
 
▲== Херцогиня на Парма (1814 – 1844) ==
[[Файл:Marie Louise Empress.jpg|мини|Портрет на императрицата от [[Франсоа Жерар]], 1812 г.]]
▲Договорът от Фонтебльо ([[11 април]] [[1814]]) позволява на Мария-Луиза да запази имперския си ранг и да продължи да се титулува ''Нейно Имперско Величество, императрица Мария-Луиза''. Освен това договорът ѝ поверява управлението на херцогство Парма, Пиаченца и Гвастела, с право да бъде наследена от сина си. [[Виенски конгрес|Виенският конгрес]] от [[1815]] г. ревизира постановленията на Фонтебльо и потвърждава правата на Мария-Луиза да управлява пожизнено херцогство Парма и Пиаченца като ''херцогиня на Парма'', но оставя въпроса за наследството на херцогската титла нерешен. През [[1817]] е подписан договор, според който херцогство Парма и Пиаченца ще бъде предоставено на италианските [[Бурбони]] след смъртта на Мария-Луиза. През [[1844]] г. е решено херцогство Гвастела да бъде управлявано от херцога на [[Модена]].
 
През 1821 г., четири месеца след смъртта на Наполеон, Мария-Луиза сключва [[морганатичен брак]] с любовника си, граф Адам Алберт фон Найперг (1775 – 1829). Двойката има три деца, две от които Мария-Луиза ражда, преди да се омъжи за графа на Найперг:
* Алберт (1817 – 1867)
Line 57 ⟶ 64:
По всеобщо мнение Мария-Луиза води добра политика при управлението на херцогство Парма, като въвежда някои важни реформи и работи усърдно за тяхното изпълнение.
 
Мария-Луиза умира на [[17 декември]] [[1844]] година в [[Парма]].
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мария-Луиза_Австрийска“.