Кръвосъсирване: Разлика между версии

Съсирването на кръвта може да стане не само при нараняване на кръвоносен съд и изтичане на кръв извън него, но и при запазена цялост на последния когато е нарушена само неговата гладка вътрешна обвивка. В такъв случай допиращите се до нея [[тромбоцити]] започват да се разпадат, кръвта се съсирва и се образува т. нар. [[тромб]], който запушва кръвоносния съд на мястото на образуването си. Особено често такива тромби се образуват при възпалителни процеси във вените заболяване, известно под името [[тромбофлебит]]. Опасността от тромбофлебита се състои главно в това, че парченце от образувания тромб по пътя на венозния кръвен поток може да дойде до [[сърце]]то, да запуши някой негов кръвоносен съд и да предизвика бърза смърт, явление известно под името [[емболия|емболия на сърцето]].

 

В някои случаи се налага да се попречи на кръвта да се съсири. Това се постига, като се отстрани поне един от факторите, вземащи участие при съсирването на кръвта. Така например, ако попречим на разпадането на тромбоцитите, като съберем изтичащата кръв в съд с много гладки, парафинирани стени, кръвта за дълго време остава течна и не се съсирва. Ако прясно взета кръв поставим веднага при ниска температура, тя също не се съсирва. Кръвосъсирването е ферментативен процес, а известно е, че при ниска температура всички ферменти спират своето действие. На съсирването на кръвта може да се попречи, като се отстранят Са-йони. Този е най-честият и практически най-удобният начин за предпазване на кръвта от съсирване постига се, като към кръвта се прибавят малко количество цитратни или оксалатни соли (натриев или калиев цитрат или оксалат), които правят неразтворими калциевите соли и ги утаяват. Такава кръв се нарича цитратна (респ. оксалатна) или консервирана и намира широко приложение при кръвопреливането поради това, че ако се пази на тъмно и студено място, запазва своите свойства в течение на дълъг период от време повече от 30 дни.