Иван Атанасов – Инджето: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 7:
}}
 
'''Иван''' или '''Иванчо Атанасов''', наречен '''Инджето'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.46</ref>, известен още и като '''Иванчо войвода''', е [[българи|български]] [[революционер]], [[опълченец]], участник в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]], деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македонски комитет]].
 
== Биография ==
Атанасов е роден във [[Валовища|валовищкото]] село [[Ветрен (дем Синтика)|Ветрен]], тогава в Османската империя, днес Нео Петрици, Гърция. Според други сведения е роден в съседното село [[Хаджи бейлик]].<ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.19.</ref>
При избухването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] в 1877 година влиза в [[Българско опълчение|Българското опълчение]] и е награден с медал за проявена храброст в боевете при Шипка.
 
По време на [[Кресненско-Разложкото въстание]] е войвода на чета, действаща по десния бряг на [[Струма]]. През [[Сръбско-българска война|Сръбско българската война]] от 1885 година е войвода на доброволческа чета от македонски българи. На 26 февруари 1895 година е сред учредителите на македондско дружество „Единство“ в [[Дупница]] и е избран за член на настоятелството му.
 
Участва в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] на Македонския комитет през 1895 година, като със собствени пари въоръжава чета от 50 души, която действа в родния му край, [[Поройско]] и [[Малешевско]]. Четата „Планина Беласица“ в редуциран състав от 40 души, на 27 юли 1895 година преминава границата. Най-значимото постижение в бойния и път е изгарянето на мюсюлманското село [[Катунци]], [[Валовища|Демирхисарско]].
 
Убит е през 1896 година от граничен партрул при пресичане на българо-турската граница при село [[Цървище]].<ref>Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр.48.</ref><ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 13.</ref>