Иван Гологанов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени |
|||
Ред 20:
| повлиял = }}
}}
'''Иван Илиев (Попилиев) Гологанов''' е изтъкнат [[българи|български]] [[Възраждане|възрожденски]] деец, [[фолклорист]] и участник в [[Борба за българска църковна независимост|църковно-националните борби]] на българите в [[Македония (област)|Македония]].<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 215.</ref><ref>"Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969,
== Биография ==
Роден в село [[Търлис]], [[Неврокоп]]ско в свещеническо семейство. Брат е на видният български духовник и книжовник [[Теодосий Скопски]] и на архимандрит [[Никола Гологанов]]. Първоначално се нарича ''Економов'', но по-късно променя фамилното си име. Учи в [[гърци|гръцкото]] училище в родното си село. През 1853 година продължава образованието си в драмското село [[Просечен (дем Просечен)|Просечен]] при прочутия учител [[Георги Зимбилев]], а от 1855 година учи в централното гръцко училище в село [[Алистрат]]. Учителства в село Търлис (1856 - 1860, 1861 - 1862), където въвежда изучаването на [[български език]]. През 1860 година открива новобългарско училище в село [[Крушево (дем Синтика)|Крушево]] - първото във [[Валовища|Демирхисарска]] [[кааза]], където учителства до 1861 и от 1862 до 1865 г. През 1865 - 1867 година е писар и учител в манастира „[[Серски манастир|Свети Йоан Предтеча]]“, край град [[Сяр]], където игумен е чичо му [[Теодосий Гологанов (игумен)|Теодосий Гологанов]]. Участва активно в борбите за църковно-национална независимост на българите в Източна Македония, за което е преследван и затварян от [[Османска империя|османските]] власти и [[Цариградска патриаршия|патриаршисткото]] духовенство.
През 1865 година чрез брат си Теодосий се запознава със [[Стефан Веркович]] и става най-ревностният му сътрудник. Започва да събира и записва народни умотворения, които му предоставя. Предава му и описания на няколко кази. По внушение на Веркович се заселва в село Крушево и с негова материална помощ разкрива бакалница. Наред с търговската си дейност, продължава да събира фолклорни материали и активно да участва в църковното движение.
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 - 1878 е арестуван и затворен. На 20 май 1878 година Иван Гологанов от името на [[Демирхисарска българска община|Демирхисарската българска община]] подписва [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара до Великите сили]] с искане за прилагане на [[Санстефански договор|Санстефанския договор]] и неоткъсване на [[Македония (област)|Македония]] от [[Княжество България|новосъздадената българска държава]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 654-659.</ref> През годините 1879
Въз основа на предоставените от Гологанов фолклорни материали, Стефан Веркович издава два тома от сборника „[[Веда Словена]]“, който предизвиква дискусия в научните среди относно автентичността на съдържанието си. Участва с преводи в „Неделни и празнични слова и поучения, извлечени из творенията на църковните проповедници. Издадени под редакцията на Христо Г. Данов. 1868.“ и е временен сътрудник на вестник „[[Македония (1866 - 1872)|Македония]].“<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.159.</ref>
Ред 37:
Синове на Иван Гологанов са [[Илия Гологанов]] и [[Иван Гологанов (революционер)|Иван Гологанов]].
== Родословие ==
{{Гологанови}}
Ред 46:
* [https://www.bulgarkamagazine.com/стефан-веркович-иван-гологанов-и-епох/?fbclid=IwAR2v9To3WT56tW1S7ZW1NCDp13nvRICcgi37MQ93-q1ab-sbv0PEGqSjEwY Стефан Веркович, Иван Гологанов и епохалният им труд „Веда Словена]
== Бележки ==
<references />
| |||