Иван Йончев: Разлика между версии

Роден в [[Самоков]] на [[3 април]] [[1884]] г. Баща му е предприемач в [[София]], но фалира и семейството му изпада в мизерия. Животът на поета се движи между Самоков и София. Умен, схватлив, с наклонности към литературата и музиката, той е любимец на учителите си, но поради липса на средства и крехкото си здраве не успява да завърши [[Първа софийска мъжка гимназия]].

 

 

Творческото наследство на Йончев е неголямо по обем, но [[лирика]]та му носи белег на непосредственост и вдъхновение. Основни мотиви са копнежът по несподелената любов, неосъществено щастие и беззаветна привързаност към родна майка, народ и Родина. [[Балканските войни]] променят и живота, и поезията му. Тогава пише прочутите си стихотворения, превърнали се в песни. Ранен, Иван П. Йончев се връща в София, където с много мъка успява да издаде една малка книжка „''За Родината''“ (1915). Там е публикувано и стихотворението „''Един завет''“, по чийто текст композиторът [[Георги Шагунов]] създава музиката за незабравимия марш на Българската армия. С този марш и с още няколко стихотворения, превърнати в песни („''И бих желал орел да бъда аз…''“, „''Какво са, о, татко, в небето звездите''“), Иван Йончев остава в българската литература.

 

 

Умира от [[туберкулоза]] в [[Бояна (квартал на София)|Бояна]] на [[26 май]] [[1918]] г. Изпратен е с военни почести, а [[Стилиян Чилингиров]] чете слово над гроба му. По предложение на [[Иван Вазов]] улицата, на която е живял в Бояна, носи неговото име. През [[1944]] г. гробът му е заличен от комунистическата власт.