Иван Кепов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 42:
== Биография ==
Роден е на 29 февруари 1870 година в село Бобошево, [[Кюстендил]]ско. Завършва [[Кюстендилско педагогическо училище|Кюстендилското педагогическо училище]] през 1889 година и история във [[Софийски университет|Висшето училище]] в [[София]] през 1892 година. Учителства в [[Берковица]], [[Образцов чифлик]] (днес квартал на [[Русе]]), [[Враца]], [[Варна]], [[Дупница]], Кюстендил и София в периода 1893
Участва в учителското професионално движение и в освободителната борба на българите в Македония. На [[Осми македоно-одрински конгрес|VIII конгрес]] на Македонските дружества в България в 1901 година е избран за секретар на Върховния македоно-одрински комитет.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 73.</ref> Кепов е привърженик на крилото, подкрепящо Вътрешната организация<ref>Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 154.</ref> и по-късно заедно с един от другите членове на комитета [[Владимир Димитров (ВМОК)|Владимир Димитров]] застава срещу генерал [[Иван Цончев]] и си подава оставката.<ref>{{cite book|first=Мерсия|last=Макдермот|title=За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански|year=1987|publisher=Наука и изкуство}}, стр. 61.</ref> Работи и с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 120</ref>
Един от основателите на [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]] заедно с [[Найчо Цанов]] и [[Тодор Влайков|Т. Г. Влайков]] през 1903 г. Редактира и издава от 1901 година вестник [[Изгрев (1900 - 1903)|„Изгрев“]], редактира списание „[[Младежка библиотека]]“ (1904 - 1907), „[[Учителски вестник]]“ (1907
До смъртта си през 1938 г. се занимава само с книжовна дейност. Пише под псевдонимите Вардарец, Иван Гудуман, Плебей, Учител. Публикува свои статии, изследвания и разкази в списанията „[[Родна реч (1927 – 1943)|Родна реч]]“, „[[Училищен преглед]]“, „[[Учител (списание)|Учител]]“, „[[Право дело]]“, „[[Ученически другар]]“.
Умира на 8 януари 1938 година в София.<ref>Иван П. Кепов.
== Библиография ==
* Учебник всеобща история. За I кл. на мъжките и за II кл. на девическите училища. 1904, 96 с;
* Старите славяни. 1921, 61 с;
* Интелигенция и народ. Бележки по културната история на България. Пловдив, 1925, 64 с;
* Стара история. Учебник за IV кл. на пълните и непълни гимназии. 6. изд. 1926, 171 с;
* Нова история. Учебник за 6. кл. на гимназиите. 5. изд. 1927,196 с;
* Най-нова история. Учебник за 7. кл. на пълните и непълни гимназии. 1928, 186 с;
* Източната римска провинция (Византия). 1929, 64 с;
* Гаврил Кръстевич
* Последни Асеновци и Тертеровци. 1930,56 с;
* Религиозното състояние на България през втората половина на XIV в.
* България под турско владичество. 1931, 188 с;
* Въстанието в Перущица през 1876 г., Пловдив, 1931, 284 с;
* Нещо за езика на Паисиевата история.
* Езикова разправка
* История на Княжество България. 1933, 208 с;
* Из миналото на Бояна. Исторически очерк. 1934,48 с;
* Миналото и сегашно на Бобошево. 1935, 288 с., издава Бобошевска популярна банка, печатница Кехлибар;
* Народописни животописни и езикови материали от с Бобошево, Дупнишко. в Сборник за народни умотворения и народопис, 42, 1936, 1—288;
* Права на средновековните наши манастири.
* Българската общественост през X в. 1938, 87 с;
* Документи по Кресненското въстание от 1878 г. (съавт.)
== Бележки ==
| |||