Иван Наумов – Алябака: Разлика между версии

'''Иван Наумов''', наречен '''Алябака''' или '''Алябако'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО -– псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.8</ref>, е [[българи|български]] [[революционер]], войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], борец за свободата на българите в [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]].

== Биография ==

[[FileФайл:Ivan Naumov by T. K. Apostoloff 1 June 1907.jpg|мини|250п|Портрет на Наумов, надписан 1 юни 1907 г., София, Фото Т. К. Апостолов]]

[[Стефан Аврамов]] описва Иван Наумов така: {{Цитат|„Алябака б{{Уникод|&#x463;ѣ}} високъ, широкоплещъ и здравенякъ съ мургаво лице и черна коса, които го оприличаваха на мавъръ, поради което получи прякора „Алябакъ”. Неговиятъ орловъ погледъ, воинственъ духъ, походка, см{{Уникод|&#x463;ѣ}}лость, себеотрицание и в{{Уникод|&#x463;ѣ}}ра въ д{{Уникод|&#x463;ѣ}}лото го издигнаха предъ очит{{Уникод|&#x463;ѣ}} на другари и противници. Въ време на сраженията, и съ турци и съ сърби, той налиташе като разяренъ лъвъ, увличайки следъ себе си четницит{{Уникод|&#x463;ѣ}}. Въ велешко, прилепско и Поречието той б{{Уникод|&#x463;ѣ}} единствениятъ войвода, който б{{Уникод|&#x463;ѣ}} вселилъ страхъ въ редовет{{Уникод|&#x463;ѣ}} на сръбската пропаганда, агентит{{Уникод|&#x463;ѣ}} на която го третираха за непобедимъ и неуязвимъ”}}

През 1902 година убива един турчин и бяга в София. Същата година се връща като четник в [[Одринско]] и [[Пашмакли]]йско. От началото на 1903 година е организационен войвода в [[Крушево (град)|Крушевско]]. По време на [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] ръководи едно от отделенията, което участва в запалването на жандармерийската казарма в град [[Крушево (град)|Крушево]]. Снабден е с 25 коня, натоварени с оръжие, от [[Тодор Яковов]], станал четник при Алябака в периода 1903-1906.<ref>Илюстрация Илинден, март 1937 г., бр.83, стр.11</ref>

[[КартинкаФайл:Cheta aliabaka.JPG|ляво|мини|300п|Четата на Иван Наумов Алябака]]

След въстанието се оттегля в България. В София, през 1904 година, заедно с [[Мамин Колю]], след неуспешен атентат срещу турския консул, при който е ранен гавазинът му, са арестувани за около шест месеца. С чета, на която е войвода, влиза отново в Македония. При настъпилите разногласия във ВМОРО Иван Алябака е сред привържениците на [[Борис Сарафов]]<ref>[http://www.promacedonia.org/rami/k_lazarov_spomeni.html Революционната дейност в Кумановско (спомени), Кръстю Лазаров]</ref>. Обикаля като войвода [[Велес|Велешко]], [[Прилеп (град)|Прилепско]], [[Кичево|Кичевско]] и [[Поречие]]то, но поради конфликт с велешкия войвода [[Стефан Димитров (революционер)|Стефан Димитров]] му е наредено от организацията да не се връща там.

[[FileФайл:Atanas-Ivanov-Iliya-Rusev.JPG|мини|Атанас Иванов от [[Съединение (град)|Голямо Конаре]] и [[Илия Русев]] от [[Бяла река (Област Пловдив)|Бяла река]], четници на Иван Алябака.]]

През август същата година, връщайки се от конгреса на [[Битолски конгрес на ВМОРО (1907)|Битолския революционен окръг на ВМОРО]] в [[Простране|Пространската планина]], на който е избран за окръжен ревизор на четите, Алябака е убит с двама свой четници в село Белица. Според едната версия той става свидетел на отвличането от арнаути на една девойка от село Белица. Притичва се на помощ и от обикновена схватка с разбойници, се завързва сражение с набързо дошлия турски аскер, в което Алябака е убит. Селяните от Белица го погребват в олтара на местната църква.<ref>Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 493 -– 494.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 114.</ref> Според другата версия четниците са предадени от селския ръководител на ВМОРО<ref>Балевски, Васил.Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.40.</ref>.

[[FileФайл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Алябака (35-и в първата колона).]]

== Бележки ==