Иганово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
м замяна с n-тире |
||
Ред 16:
== История ==
Землището на село Иганово е било населено от най-дълбока древност-още от времето на неолита са открити следи от живот.Такива има и от желязната епоха.Много добре застъпено е и времето на Античността.Тъй като селището е лежало на стратегическия път Пловдив-Ловеч, това носило както предимства, така и доста негативи за населението му.Селището от този период се е намирало в северния край на днешното село, в района на гробищата, където все още може да се види и мине по един малък участък от римския път минаващ оттам.След рухването на Римската империя в V век, тук се установява плавно и без сътресения властта на византийската държава наследник и продължител на римската.От това време има две крепости в южните поли на Стара планина намиращи се в землището на Иганово-Горното и Долното кале.И двете крепости са построени по времето на император ЮстинианІ (527-565) за охрана на прохода по течението на дерето излизащо към билото на планината, а оттам на север.Близостта на селището до Троянския проход му донася много беди и премеждия, тъй като лежи на пътя на всяко военно нашествие от север на юг, и обратно.До нашествието на османците в края на XIV век селището многократно преминавало ту във византийски, ту в български ръце.Вече в края на същия този XIV век и началото на XV при бягството си от района на Пловдив за Северна България многобройно [[павликянство|павликянско]] население се заселило в селището, макар че и преди това в него живеели павликяни.Селото освен с българи павликяни било населено и с помюсюлманчени павликяни след XVI век, и така селото станало със смесено население.Името му в един османски регистър от 1576 г. е записано като Йени обаси(т.е. Ново село), но българското му население го наричало с името [[Калаброво]].За това виж историята на [[Калаброво]].В началото на XVII век из павликянските селища на Пловдивско зашетали папски емисари, които до голяма степен успели да обърнат в католицизма доста от павликяните.Така били покатоличени и павликяните на Калаброво към средата на XVII век, и то станало основна база на папските мисионери при преходите им през Балкана на север и на юг, при изпълнение на мисиите им.Така в Калаброво попада Петър Солинат през 1622 г. на път за пловдивските павликянски села.
При потушаването на Чипровското въстание на българите католици в 1688 г. румелийският бейлербей Осман Йеген паша тръгва с армията си от имперската столица Цариград за София, а оттам трябвало да тръгне за Чипровци. Осман Йеген тръгнал през Одрин-Пловдив, като от Пловдив вместо да продължи през прохода Траянови врата-Ихтиман за София, който бил най-краткия път за София, пашата тръгва по поречито на р.Стряма, което е населено от Пловдив та до Калаброво с българо-католически селища, които Осман Йеген паша безмилостно пали и унищожава. Последни по пътя му са селата Павликян(също павликянско село, както се вижда и от името му-било е в землището на дн.с. Дъбене
== Други ==
|