Разлика между версии на „Игдрасил“

м
замяна с n-тире
м (т. е. --> т.е.; козметични промени)
м (замяна с n-тире)
[[Файл:AM 738 4to Yggdrasill.png|мини|Игдрасил в [[Исландия|староисландски]] [[манускрипт]] от 17 в.]]
'''Игдрасил''', '''Игдразил''' (''Yggdrasills, Yggdrasil'', в превод „конят на Иг ([[Один]])“<ref>[http://www.answers.com/topic/yggdrasil World Mythology Dictionary: Yggdrasil]</ref>, „бойният кон на Иг“) в [[Скандинавска митология|скандинавската митология]] е [[световно дърво]], гигантски [[ясен]], свързващ трите свята подземното царство, светът на хората и небесния свят на боговете.
 
Върхът на Игдрасил, ''Лерад'', се извисява над [[Валхала]]. На него се намира мъдър [[орел]], между чиито очи стои [[ястреб]]ът ''Вердфьолнир'' . На покрива на Валхала стоят козата [[Хейдрун]] и еленът ''Ейктюрмир'' („с дъбови рога“, „с дъбови краища на рогата“), които се хранят с младите листа на ясена. Стволът на Игдрасил, преминава през средния свят, светът на хората, а трите му корена се простират (според [[Стара Еда|Старата Еда]]) към царството на мъртвите, към [[великани]]те и към хората или (според [[Млада Еда|Младата Еда]]) — към [[аси]]те, [[хримтурси]]те и [[Нифлхейм]]. На средното ниво четири елена (''Даин, Двалин, Дунейр и Дуратрор,'' по един от всяка посока на света) се хранят с листата му, а корените на му непрекъснато са гризани от [[дракон]]а [[Нидхьог]], подпомаган от неизброимо количество [[змии]], които живеят около него. По ствола на Игдрасил нагоре и надолу снове [[катерица]]та [[Рататоск]] („Острозъба“), която е вестоносец между орела на върха му и дракона под корените.
При корените на Игдрасил се намират и три извора. Първият е изворът ''[[Урд]]'' („съдба“), където живеят трите [[норни]], които непрекъснато поливат с вода ясена, за да не изсъхне вследствие на непрекъснатото гризане от дракона, змиите и елените. Вторият е изворът на великана [[Мимир]], известен и като изворът на мъдростта, а третият — [[Хвергелмир]] („кипящ котел“).
 
Името „Игдрасил“, означаващо „коня (бойния кон) на Иг“ (Yggr „Ужасният“, едно от имената на Один) е типичен за староскандинавската поезия [[кенинг]] и е свързано с разказа в скандинавската митология, според който Один виси „обесен“ на това дърво в продължение на девет дни и нощи, за да се сдобие с вода от извора на мъдростта (т.е. със самата мъдрост). От друга страна Один често връзва осмокракия си [[кон]] [[Слейпнир]] за Игдрасил. Някои изследователи са склонни да виждат и в двата епизода отгласи от [[шаман]]ски посвещенчески митове<ref>Мирча Елиаде. Шаманизмът и архаичните техники на екстаза. изд. Лик. София, 1996, стр. 412 - 413.</ref>.
 
С Игдрасил е свързан и бог [[Хеймдал]], който е един от пазителите му и според някои предположения негов [[Антропоморфия|антропоморфен]] образ.