Разлика между версии на „Изолационизъм“

м
замяна с n-тире; козметични промени
({{xx икона}} → {{икона|xx}})
м (замяна с n-тире; козметични промени)
'''Изолационизъм''' е термин, обозначаващ направление във [[външна политика|външната политика]] на дадена държава, което комбинира [[ненамеса]] във военните дела на други държави и политика на икономически [[национализъм]] ([[протекционизъм]]). Включва:
 
# [[Ненамеса]] – Политическите лидери избягват влизането в съюзи с други нации, като и всички военни дейстния, които не са свързани с директната защита на териториалната цялост на страната.
# [[Протекционизъм]] – Поставят се законови бариери на външната търговия и култулния обмен с други страни. В икономиката съответно, изолационизмът води до [[автаркия]] състояние, при което външния товарооборот е сведен до минимум.
 
Терминът ''изолационизъм'' може да се използва в различен контекст, в качеството на [[антоним]] на понятията като [[колаборационизъм]], [[интернационализъм]] и други. В днешно време пример за изолация е [[Северна Корея]] — политиката [[Чучхе]].
Изолационизмът, като термин в политиката, винаги е бил въпрос на точна дефиниция.
* Според „Енциклопедия Британика“, изолационизмът е национална политика на отбягване на политически или икономически взаимоотношения с други страни.<ref>{{икона|en}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/296317/isolationism ''Encyclopædia Britannica'' online]</ref>
* В българският език, терминът е навлязъл от френски език, чрез думата ''isolationnisme'' учение, според което мир и икономически напредък могат да се постигнат най-добре чрез изолирането на собствената страна от договори и съюзи с други страни.<ref>М. Филипова-Байрова и колектив. ''Речник на чуждите думи в българския език''. Издателство на Българската академия на науките. София. 1982 г. стр. 328</ref>
* Изолационизмът е доброволното въздържане на една държава от участие в политиката, свързана със сигурността, в дадена област на международните отношения, над която е способна да оказва влияние. Това въздържане може, и не трябва, да е абсолютно, но колкото по-слабо е то, толкова по-малка е причината политиката на страната да се нарича ''изолационизъм''. <ref>{{икона|en}} Bear F. Braumoeller. ''The Myth of American Isolationism''. [http://www.wcfia.harvard.edu/sites/default/files/579__MythOfUSIsol.pdf стр.10]</ref>
 
=== Китай ===
{{основна|Хай Джин}}
След експедициите на [[Джън Хъ]] през 14 век, външната политика на династията [[Мин]] в [[Китай]] става все по-изолационистка. Император [[Хун Ву]] е първият, който предлага мярката за забрана на морската търговия&nbsp;— през 1371 г.<ref>{{икона|en}} Vo Glahn, Richard. [1996] (1996). Fountain of Fortune: money and monetary policy in China, 1000-1700. University of California Press. ISBN 0520204085</ref> Династията [[Цин (17-20 век)|Цин]], която наследява Мин, често използва тази политика. Японските пирати са една от главните причини за това, макар че забраната не е безспорна мярка.
 
=== Япония ===
 
== Вижте също ==
* [[Ненамеса]]
* [[Антиглобализъм]]
* [[Автаркия]]
* [[Доктрина Монро]]
 
== Бележки ==