Андроник III Палеолог: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 2:
| име=Андроник III Палеолог
| описание=византийски император
| изображение за личността=[[
| описание на изображението=
| управление=[[1325]] - [[1341]]
Ред 23:
| герб =
}}
'''Андроник III Палеолог''' ({{lang-el|Ανδρόνικος Γ' Παλαιολόγος}}) e [[византийски император]] ([[1325]] – [[1341]]). Син е на [[Михаил IX Палеолог]] и внук на [[Андроник II Палеолог]], с когото води изтощителна борба за престола.
Андроник III по погрешка убива брат си Мануил (1320 г.), което става една от причините за оттеглянето и смъртта на баща му Михаил IX. Това води до засилващата се неприязън към него от страна на дядо му император Андроник II. Лекомислен и амбициозен, Андроник III повежда своите привърженици от младото поколение на аристокрацията в гражданска война за свалянето на дядо му от престола. След седем години на разорителни вътрешни конфликти, през 1328 г. Андроник III влиза триумфално в Константинопол и заставя дядо си да абдикира окончателно.
== Управление ==
Управлението на Андроник III е белязано от поражения срещу турците в Мала Азия и безрезултатни войни със съседите на Балканския полуостров.
=== Войни в Мала Азия ===
След като през 1326 година Византия губи от османците [[Бруса]], през лятото на 1328 година Андроник III прави опит да прекрати обсадата на [[Никея]]. След поредица сблъсъци в местността Пелеканон императорът е принуден да се оттегли, като по време на сраженията самият той е ранен, а на 1 март 1331 г. градът е превзет от султан [[Орхан I]]. През лятото на 1333 г. Андроник III потегля по море със своя войска към обсадената [[Никомидия]]. Там той сключва мир с Орхан I, като му заплаща откуп от 12 хиляди [[Перпера|перпери]] в замяна на крепостите между Никомидия и [[Константинопол]]. Мирът не продължава дълго и през 1337 г. Орхан I превзема Никомидия, като по този начин налага властта си над цялата област [[Витиния]].<ref name="имбър">{{cite book | last = Имбър | first = Колин | authorlink = Колин Имбър | year = 2000 | title = Османската империя 1300-1481 | publisher = Амисития | location = София | pages = 38-39 | isbn = 954-90556-2-0}}</ref>
=== Войни на Балканите ===
В 1331 г. Андроник III сключва таен съюз с българския цар [[Михаил III Шишман]], насочен срещу предишния му съюзник - сръбският крал. Византийците постигат временно разширение в Македония, но след като царят е победен от сърбите и загива в битката при Велбъжд, Андроник III сключва примирие със Сърбия и се обръща срещу българите. Възползвайки се от политическите неуредици в [[България]], Андроник III превзема крепостите на границата. В отговор на това, новият цар [[Иван Александър]] обсажда успешно крепостта Русокастро - в [[Битка при Русокастро|битката при Русокастро]], [[18 юли]] [[1332]]) Андроник III не попада в плен само заради великодушието на Иван Александър, който му предлага мир (Григора 10.1). Българският цар си възвръща земите между р. [[Тунджа]] и [[Черно море]], получава (1344) Пловдив, осем крепости в [[Родопи]]те и по време на военния поход завоюва през 1343 г. твърдината [[Перперикон]] (край [[Кърджали]]), но скоро византийците я превземат обратно. Междувременно сърбите предприемат навлизане в Македония като завладяват Охрид, Солун и други крепости. През 1334 г. сърбите са победени от византийците, сключват мир и връщат някои от придобивките си. [[Татари]]те опустошават [[Тракия]] и пленяват 500 хил. византийски поданици.
Императорът полага усилия да подобри византийския флот и успява да възстанови властта си над островите Лесбос, Хиос, Фокея и някои пристанища по егейското крайбрежие на Мала Азия. През 1333 г. византийците водят война за контрола в Тесалия, а в 1337 г. Андроник III превзема [[Епир]], но се връща болен в столицата и скоро умира.
== Семейство ==
Андроник III Палеолог се жени два пъти. Първата му съпруга е германската принцеса [[Аделхайд фон Брауншвайг]] (ум. 1324), приела [[православие]]то и името Ирина. От нея Андроник III има един син, починал на 2 години. След смъртта на Ирина, Андроник III се жени за савойската принцеса [[Анна Савойска|Джована]], която приема името Анна. Тя ражда на Андроник четири деца:
* [[Ирина Палеологина (съпруга на Михаил Асен)|Ирина Палеологина]] (1327-след 1356), омъжена за [[Михаил Асен]].
* [[Йоан V Палеолог]] (1332-1391)
* Михаил Палеолог (1337-1370)
* Мария Палеологина (?- 1401 г.), омъжена за Франческо I Гатилусио, лорд на Лесбос.
Анна Савойска управлява империята като регент на малолетния си син [[Йоан V Палеолог]] от смъртта на Андроник III до 1347 г.
| |||