Изречение: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 11:
 
== Класификация по структура. Видове изречения. ==
По състав и строеж различаваме два вида изречения - [[Просто изречение|прости]] и [[Сложно изречение|сложни]].
=== Прости ===
{{основна|Просто изречение}}
Ред 19:
 
==== Видове прости изречения ====
* [[Едносъставно просто изречение|Едносъставни прости изречения]] предикативното отношение е изразено само в една част, тоест състоят се или само от подлог, или само от сказуемо.
** Сказуемно-безподложни едносъставни прости изречения (например: ''„Съмна се.“'')
** Подложно-безсказуемни едносъставни прости изречения (например: ''„Тих вятър.“'')
Ред 42:
:(2) Закрепи се здраво на подпорите.
:(3) Завърза въже около тялото си.
Простите изречения са свързани съчинително: (1) и (2) безсъюзно, а (2) и (3) със съюза „и“.
 
Простите изречения в сложното съчинено изречение са:
Ред 80:
: (3) Те се прибраха вкъщи.
 
Изреченията са свързани по следния начин: (1) и (2) чрез запетая, а (2) и (3) със съюза „и“.
 
====== Сложно съчинено противоположно изречение ======
Ред 102:
Изречението е сложно съставно. То съдържа две ''прости изречения'':
 
: главно изречение (1)
: подчинено изречение (2),
 
като второто е зависимо от първото и не може да се употреби самостоятелно, без да загуби смисъла си.
 
Сложните съчинени изречения са три вида: съединително, разделително и противоположно.
* съединителни показват едновременни или последователни действия;
* разделителни показват, че от 2 възможни действия, се върши едното;
* противоположни.
 
Ред 118:
 
===== [[Сложно смесено изречение|Сложно смесено]] изречение =====
Сложно смесено изречение е сложно изречение, в което едни от простите изречения са свързани съчинително, а други подчинително. (Буйните ниви скриваха слога от хищниците, а острите тръни убождаха всеки, който навлизаше в тях. Те могат да бъдат приложни допълнителни и др.) За да е изречението сложно смесено, трябва да има поне 3 прости изречения в неговия състав.
 
'''„Празно място“ и подчинено изречение'''
 
Представете си образно модела на българското изречение като къща с празни стаи на сказуемото, на подлога, на допълненията, на обстоятелственото пояснение. Когато съставяме изречение, всъщност запълваме всяка празна стая с думи. Във всяко от празните места, без това на сказуемото, може да „влезе“ и дума определение.
 
Празните места на подлога, допълненията и обстоятелственото пояснение могат да бъдат запълнени:
Ред 138:
Когато празно място в глаголното изречение е запълнено с друго изречение, то това изречение е подчинено. Подчинените изречения са
 
— в мястото на подлог сложно съставно с '''подчинено подложно'''
:<code>Да се плува </code> е приятно.
Открива се най-често с въпросите „'''кой'''(извършва действието),'''какво'''(изв.действието)“ и т.н.(въпросите за откриване на подлог в изречението)
 
— в мястото на допълнение сложно съставно с '''подчинено допълнително'''
:Обичам <code>да плувам</code>.
Открива се най-често с въпросите „'''какво''','''що'''“ и т.н.(въпросите за откриване на допълнение в изречението)
 
— в мястото на обстоятелственото пояснение сложно съставно с '''подчинено обстоятелствено пояснение'''
:Радвам се, <code>когато плувам</code>.
Открива се най-често с въпросите „'''как''','''къде''','''кога'''“ и т.н.(въпросите за откриване на обст.пояснение в изречението)
 
— към съществителните във всички места сложно съставно с '''подчинено определително'''
:Плуването е спорт, <code>който много харесвам</code>.
Открива се най-често с въпросите „'''какъв''','''каква''','''какво''','''какви'''“ и т.н.(въпросите за откриване на определение в изречението)