Илия Гарашанин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot-assisted disambiguation: Водач - Changed link(s) to вожд
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 9:
 
== Биография ==
Илия Гарашанин е роден в с. [[Гараши]], [[Шумадия]], близо до [[Аранджеловац]]. Син на [[Милутин С. Гарашанин]], един от вождовете на "уставобранителите" - противници на [[династия]]та на [[Обреновичи]]те и привърженици на [[Караджорджевичи]]те. Първоначално учи в [[Гърция|гръцко]] училище, а после в [[Германия|немско]] училище в [[Банат]].
 
Известно време се занимава с търговия като баща си. Синът му [[Милутин Гарашанин]] е също като баща си премиер-министър и министър на външните работи, но вече на [[Кралство Сърбия]].
Ред 18:
По-късно заема постовете заместник-министър и [[министър]] на вътрешните работи. През [[1852]] г. е премиер-министър и министър на външните работи на [[Княжество Сърбия]]. Пенсиониран по искане на руския [[император]] [[Николай Павлович|Николай I]] през [[1853]] г., но през [[1858]] г. отново поема Министерството на външните работи на княжеството. През [[1861]] - [[1867]] г. е премиер-министър и министър на външните работи на Сърбия.
 
След [[Френска революция (1848)|френската]] и унгарската национални революции през [[1848]] г. се дистанцира от [[Русия]]. Гравитира към [[Франция]]. Радетел е за сближение на съседните [[славянски народи]] със Сърбия.
 
== „Начертание“ ==
Публикува т.нар. "[[Начертание (документ)|Начертание]]" - план за бъдеща южнославянска [[държава]].
 
Концепцията за бъдещата външна политика на Сърбия е дело на [[Адам Чарториски]] - [[вожд|водач]] на [[Полша|полската]] [[емиграция]] в [[Европа]], и на [[Франьо Зах]], негов емисар в Сърбия. Издържана е в духа на модерния в [[19 век]] [[панславизъм]].
 
Гарашанин излага предимно своя оригинална концепция. Основните му тези са следните.
 
''След разгрома на [[Османската империя]] трябва да бъде осуетено заменянето ѝѝ от друга европейска сила, най-вероятно [[Австрийска империя|Австрия]]. Предвид на това Сърбия трябва да се осланя на [[Русия]] в антиавстрийската си [[политика]], но още повече на западните сили - [[Франция]] и [[Англия]]. Сърбия трябва да се превърне в '''средище''', около което да се сплотят останалите [[южни славяни]] и балканските [[народ]]и, придържащи се към тезата "'''[[Балкани|Балканът]] - за балканските народи'''"''.
 
За да бъде изградена независима '''сръбска [[Югославия|южнославянска държава]]''', трябва системно да се води революционна пропаганда сред южните славяни под [[Османска империя|османско]] и [[Австрийска империя|австрийско]] иго и да се ратува Сърбия да получи икономическа [[независимост]] и излаз на [[море]]. В „Начертанието“ с тъга признава, че измежду всички южни славяни най-многобройни са [[българи]]те, към които сръбската страна трябва да има специална асимилационна политика.