Разлика между версии на „Император“

м
замяна с n-тире
м (в.--->век; козметични промени)
м (замяна с n-тире)
== Разграничение между ''император'' и други видове монарси ==
 
Владетелите на отделните държави през Средновековието се подреждали в една своего рода строга йерархична структура. На върха на пирамидата стоял римският император, впоследствие - неговите приемници: василевсът на ромеите и императорът на Свещената римска империя. През Х век владетелите на България също заявили претенции да се титулуват "императори" или царе, тъй като старобългарската дума "цар" (> Caesar, Цезар) обозначава именно владетелят на Източната Римска империя (Византия). Признание за тази титла било търсено именно от империята.
 
И [[крал]]ят, и императорът са монарси. Няма ясно правило, което разграничава единия от другия. Върху това влияят различни фактори, като интерпретациите на историците, размерът и характерът на управляваната държава, титлата, избрана от монарха. Някои характеристики, показващи, че монархът трябва да се смята по-скоро за император, отколкото за крал, включват:
В българския език разграничение между титлите император и цар не би следвало да има. Ако такова все пак се прави, то това е некоректно. В сръбския език например, както и в руския, такова разграничение не съществува. За повече информация вижте статията [[цар]].
 
Ромейски хронист споменава, че когато Самуиловите войници видели нападащите ги в гръб при с. Ключ войски на Василий II Българоубиеца извикали: "Бежите, цясарь!" - "Бягайте, царят (напада)!". Това е още едно доказателство, че между двете понятия император и цар не съществува смислова разлика - за Самуиловите войници "цар" е бил и техния владетел Самуил и ромейския император.
 
В случаите, когато титлата избрана от монарха е навлязла самостоятелно в българския език, гореописаните разграничения са ненужни. Например титлите [[халиф]], [[султан]] или [[хан (титла)|хан]] имат самостоятелно значение, което прави разграничението император/цар/крал ненужно за тези монарси.