Имперски конкордат: Разлика между версии

[[FileФайл:Bundesarchiv Bild 183-R24391, Konkordatsunterzeichnung in Rom.jpg|thumbмини|250px|Подписването на конкордата на 20 юли 1933 г. Отляво-надясно: [[прелат]] [[Лудвиг Каас]], [[Франц фон Папен]], секретарят по извънредните църковни дейности [[Джузепе Пицардо]], [[Пий XII|Еугенио Пачели]], [[Алфредо Отавиани]], Рудолф Бутман.]]

По исторически причини, в Южна Германия (особено в [[Бавария]]) преобладава католицизма. След [[Обединение на Германия (1871)|обединението на Германия]], канцлерът [[Ото фон Бисмарк]] провежда антикатолическа политика, известна като ''[[Културкампф]]''. Тя е съпроводена от законодателни ограничения и репресии, и към края на 1870-те години свещениците се лишават от близо една четвърт от приходите си.<ref>Helmstadter, R. Freedom and religion in the nineteenth century. —– Stanford University Press, 1997. —– P. 19. —– 446 p. ISBN 9780804730877</ref>

Сключването на конкордати с различни държави е част от външната политика на папа [[Пий XI]]. Започвайки от 1922 г. са сключени няколко десетки споразумения, в това число [[Латерански договори|Латеранските договори]] от 1929 г. с [[фашистка Италия]]. Във [[Ваймарска република|Ваймарската република]], Ватикана е представляван от [[нунций]], а по-късно [[кардинал]] [[Пий XII|Еугенио Пачели]] (бъдещия папа Пий XII), който през 1920-те години се стреми към подписването на конкордат, но първоночолно не постига успехи.<ref>Гергей, Е. Понтификат Пия XI (1922-1939) // История папства = A papasag tortenete. —– М.: Республика, 1996. —– 463 с.</ref>

[[НСДАП]] идва на власт през 1933 г. в това число с поддръжката на католическата партия „Център“, чиито влиятелен представител е [[Франц фон Папен]] станал вицеканцлер в правителството на Хитлер. Хитлер, избран за канцлер на 30 януари, възобновява преговорите.