Имперски конкордат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м с главна буква, защото се схваща като самостоятелна област |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 1:
[[
'''Конкордатът от 1933 година''' ({{lang-de|Reichskonkordat}}, '''Имперски конкордат''') е договор ([[конкордат]]), сключен на [[20 юли]] [[1933]] г. между [[Трети райх|нацистка Германия]] и [[Ватикан|Светия престол]] и определящ статута на [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] в Германия. Той е в сила и понастоящем, макар че влиза в определени противоречия със следвоенното германско законодателство.
== История ==
По исторически причини, в Южна Германия (особено в [[Бавария]]) преобладава католицизма. След [[Обединение на Германия (1871)|обединението на Германия]], канцлерът [[Ото фон Бисмарк]] провежда антикатолическа политика, известна като ''[[Културкампф]]''. Тя е съпроводена от законодателни ограничения и репресии, и към края на 1870-те години свещениците се лишават от близо една четвърт от приходите си.<ref>Helmstadter, R. Freedom and religion in the nineteenth century.
Сключването на конкордати с различни държави е част от външната политика на папа [[Пий XI]]. Започвайки от 1922 г. са сключени няколко десетки споразумения, в това число [[Латерански договори|Латеранските договори]] от 1929 г. с [[фашистка Италия]]. Във [[Ваймарска република|Ваймарската република]], Ватикана е представляван от [[нунций]], а по-късно [[кардинал]] [[Пий XII|Еугенио Пачели]] (бъдещия папа Пий XII), който през 1920-те години се стреми към подписването на конкордат, но първоночолно не постига успехи.<ref>Гергей, Е. Понтификат Пия XI (1922-1939) // История папства = A papasag tortenete.
[[НСДАП]] идва на власт през 1933 г. в това число с поддръжката на католическата партия „Център“, чиито влиятелен представител е
Преговорите, водени от фон Папен, Пачели и бившия ръководител на центристите [[Лудвиг Каас]], завършват бързо с подписването на споразумението на 20 юли 1933 г. На 10 септември се състои и неговата [[ратификация]].<ref>''Robbers, G.'' Religion and Law in Germany. P. 176.</ref>
|