Пейчиново: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг; форматиране: кавички (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
Ред 23:
През 1932 година край селото в глинесто нясъчна почва е открит бивник на мамут, който по-късно е преместен в София и понастоящем се намира в Природонаучния музей.
По време на турското робство населението на селото е мюсюлманско. Първите български християнски семейства се заселват тук след Кримската война, а останалите – след Руско-турската война от 1877-1878 г., когато старите жители с турско самосъзнание се изселват. Битът, обичаите, стопанската терминология и т.н. в Пейчиново са балканджийски и се отличават силно от онези на т.нар. хърцои в селата на север. Близките роднинства на пейчиновци в миналото са били преди всичко със съседното, също балканджийско с. Страхилово. През първата половина на XX в. много жители от Пейчиново отиват на гурбет, преди всичко като градинари, в Австро-Унгария (в дн. Австрия, Унгария, Хърватия), както и в Австралия, предимно в гр. Аделаида. Други работят в мините в Перник, а в най-ново време се установяват в Бяла, Русе, Горна Оряховица, В. Търново, София и др.
На центъра от предната страна на кметската сграда има паметник на победата над фашизма.
| |||