Инфинитив: Разлика между версии

''Терминът инфинитив произлиза от къснолатинското [modus] infinitivus'', производно от ''infinitus''. С него се означава граматическа форма, позната в някои езици, която обаче има различни признаци и не се поддава на обща дефиниция. В българските граматики с този темин се означава [[нелична глаголна форма]], която е неизменяема, но в някои езици (като [[португалски]]я) съществува и личен инфинитив, който може да се променя и по лице и число.

От семантична гледна точка, инфинитивът изразява действието само по себе си, без връзка с глаголното словоизменение. Поради тази причина той се смята за представителна форма на глагола и се използва като основна форма в речниците на езиците, които имат инфинитив.

== Български език ==

Характерна особеност на съвременния книжовен български език е липсата на инфинитив. Инфинитивът е съществувал в [[старобългарски език|старобългарския език]], но днес е изчезнал като граматическа категория. Тази форма е заменена от да-конструкция (частицата да, която се поставя пред глагола) под влияние на [[Балкански езиков съюз|балканската езикова среда]].

Инфинитивът в българския език се е пазел непроменен дълго време, но тенденцията му за замяна от да-конструкция се появява още в старобългарския период. През този период няма ясна граница между сферата на употреба на инфинитив и да-конструкции следователно не може да се твърди, че той е бил заместен, а по-скоро може да се говори за надделяване на формите с да. Все пак по това време инфинитвът остава напълно жив и не може да се допусне някакво сероизно развитие на тенденцията на замяна в говоримия език<ref name="Петя Асенова">Балканско езикознание, Петя Асенова, 2002, ISBN 954-775-086-0</ref>.

Смята се, че инфинитивната форма e загубила своята жизненост, но е успяла да се запази през целия среднобългарски период паралелно с да-конструкции. Инфинитивът обаче не навсякъде е можел да бъде заменен и в такива случаи е съкращавал формата си. Първоначално е отпаднала крайната гласна "и" от окончанието "-ти". През втория етап от съкращаването е отпаднала и съгласната "т". В резултат на тези промени съкратената форма на инфинитива се образува при отпадане на старобългарската инфинитивна наставка -ти (например {{кирилица|казати}} преминава в каза)<ref name="Иван Харалампиев">Иван Харалампиев: Историческа граматика на българския език</ref>.

Днес се пазят само някои остатъци от съкратен инфинитив, които съвпадат с 3 л. ед. ч. на минало свършено време. Остатъците от инфинитив са загубили изцяло именния си характер и се използват рядко само в някои глаголни изрази след глаголи "мога" и "смея", най-често в отрицателна форма или след повелителните форми "недей" "недейте" -– не мога ти каза, недей пипа и т.н.<ref>Българска граматика, Петър Пашов, 1999, ISBN 954-459-653-4</ref>

== Славянски езици ==

В старославянския език инфинитивът по своя произход се предполага, че представя вкаменял падеж от глаголно име с абстрактно значение и произлиза от стар дателен падеж от име с основа -i<ref>Кирил Мирчев, Старобългарски език —– кратък граматичен очерк, С. 1972</ref>. Той е окончавал на ''-ti'', като при съчетанията ''g-ti'' и ''k-ti'' се е изменил в ''-t'i''.<ref>Старославянский язык, А.М. Селищев, Москва, 1951</ref>

В повечето съвременни славянски езици инфинитивът окончава на ''-ti/-ти'', ''-t'/-ть'' или ''-ć(i)''. Старото окончанието ''-t'i'' на старославянски е преминало в ''-ci/-ći/-чи/-ћи''.

На [[руски език]] инфинитивът завършва на ''-ти'' или ''-ть'' в зависимост от това дали окончанието предшества съгласен или гласен звук. На украински той окончава на ''-ти'', а на беларуски на ''-ць''.

В съвременния [[чешки език]] инфинитивът завършва на ''-t''. Тази наставка е сравнително нова и е надделяла над ''-ti'', която също може да се ползва, но се смята за остаряла форма. Официално промяната е въведена в книжовния чешки сравнително скоро чрез езиковите реформи от 1957 г. за стандартните глаголи и от 1980 г. за глаголи завършващи на ''-ci'', въпреки че то е било характерно за разговорния език и диалектите доста по-рано<ref>Linguistic Authority, Language Ideology, and Metaphor: The Czech Orthography Wars, Neil Bermel, 2007, ISBN 3110188260</ref>. В [[словашки]] окончанието е ''-ť'', а в [[полски]] ''-ć/-c''.

В [[сръбски]] и [[хърватски]] инфинитивът завършва на ''-ти/-ti'' или ''-ћи/-ći''. Често обаче в сръбски, инфинитивът може се заменя с да-конструкции, докато това явление е по-рядко за хърватски<ref>Bosnian, Croatian, Serbian, a grammar: with sociolinguistic commentary, By Ronelle Alexander ISBN 0-299-21194-3</ref>. Например сръбски: ''Намеравамо да купимо нову кућу'' и хърватски: ''Namjeravamo kupiti novu kuću'' -– Смятаме да купим нова къща.